Пактът „Касандра“

Ярдени отвори едно от чекмеджетата и започна да разглежда редиците от ампули, изработени от калено стъкло. С бързи движения отвинти контейнера по средата и остави горната част настрана. На дъното имаше шест улея, които много приличаха на гнезда за патрони. Постави по една ампула във всеки улей, после взе горната част и здраво я завинти на мястото й.

С помощта на кодовата си карта той излезе от „автомата за кока-кола“ и напусна лабораторията. Извърши обратната процедура в кабините за преобличане, като прибираше отделните части от облеклото си в чували, предназначени за изгаряне. След повторното обеззаразяване беше готов да се облече този път в дънки, тениска и широк анорак.

След няколко минути Ярдени излезе от сградата и жадно вдиша нощния въздух. Цигарата го успокои. „Вторият вариант“ — беше казал гласът по телефона. Това означаваше, че нещо се е объркало. Вместо сам да избере подходящия момент за изнасяне на пробите вариола, беше принуден да го направи сега. И то бързо, защото по някаква причина в Москва бяха станали подозрителни.

Ярдени знаеше всичко за операцията на Специалните части край Владимир. В бара беше завързал приятелства с някои от новобранците. Те бяха мускулести и тренирани — с такива момчета дори той не би искал да си има работа. Но с няколко водки успяваше да купи от тях ценна информация. Знаеше точно какви учения провеждат Специалните части и колко време трае подготовката.

Ярдени смачка цигарата с ботуш и се отдалечи от блок 103 в посока към един от охранителните постове на комплекса. Тази нощ — както всяка друга — дежуряха негови другари от бившата му дивизия. Ярдени щеше да им каже, че смяната му е свършила; те щяха да се пошегуват, че ще успее за късния номер в „Литъл бой блу“. Никой не си правеше труда да провери графика в компютъра. Щяха да го пуснат.

* * *

От петдесет минути насам Кравченко работеше бързо и безшумно. В тренировъчния лагер не светна нито една лампа, не се чу вой на сирени. Войниците му бяха вдигнати от леглата и строени отвън под прикритието на нощта. Веднага щом приключиха с проверката първите бронетранспортьори излязоха през портите. Кравченко нямаше как да заглуши рева на двигателите и реши да не обръща внимание. Гражданите на Владимир и служителите на „Биоапарат“, които работеха нощна смяна, бяха привикнали към късните военни учения.

Кравченко се качи в командния бронетранспортьор и поведе колоната си по двулентовата магистрала, която излизаше от тренировъчния лагер. Заповедите бяха ясни: ако в комплекса има предател, той трябва да бъде обкръжен. Като крайно практичен човек Кравченко можеше да гарантира със сигурност само за едно: че никой няма да наруши карантината.

* * *

— Григорий?

— Аз съм, Олег.

Ярдени се приближи към тухлената будка. Отвън стоеше негов колега охранител от ОСБ и допушваше цигарата си.

— Смяната ти свърши ли?

Ярдени се престори на отегчен.

— Да. Аркадий застъпи рано. Длъжник ми е от миналия месец. Сега ще се прибера у дома и да поспя.

Аркадий беше облекчение за Ярдени. Лейтенантът предполагаше, че в момента спи до дебелата си съпруга и ще дойде на работа едва след четири часа. Но Ярдени беше надхитрил компютъра така, че да показва друго.

— Изчакай един момент, ако обичаш.

Ярдени се обърна по посока на гласа, който идваше през отворения прозорец на будката. Вътре седеше пазач, когото не беше виждал досега. Той погледна към приятеля си.

— Не си ми казал, че Алексей почива тази нощ.

— Болен е от грип. Това е Марк. Обикновено работи дневна смяна.

— Хубаво. Ще му кажеш ли да ме пусне? Студено е.

Когато Олег отвори вратата, Ярдени разбра, че вече е твърде късно: другият пазач вече проверяваше в компютъра.

— Работното ви време е отбелязано тук, лейтенант, но не се споменава за промяна в графика — каза новият. — Технически погледнато, вие оставяте поста си без надзор.

Обвинителният тон на пазача подтикна Ярдени към следващата стъпка. Приятелят му Олег стоеше с гръб към него. Така и не видя как Ярдени уви ръка около врата му, усети само силна болка и костта изпращя.

Вторият пазач посягаше към кобура с пистолета си, когато Ярдени заби юмрук в трахеята му. Пазачът падна на колене, като отчаяно се мъчеше да си поеме въздух. Сега му беше лесно да го убие, като счупи врата му.

Ярдени изхвърча от будката и затръшна вратата. Инстинктът и дългите години обучение си казаха думата. Той тръгна, като си повтаряше наум припев от стара детска песничка: „Единия крак пред другия и пред другия, и пред другия…“

Когато излезе зад бетонната ограда, Ярдени видя светлините на Владимир. Чу самотната свирка на отдалечаващ се влак. Този звук го върна към реалността и му припомни какво още трябва да направи. Отклони се от пътя и навлезе в гората, която ограждаше „Биоапарат“. Беше се разхождал там с часове и затова не му беше трудно да намери правилната пътека на лунната светлина. Вървеше с бърза крачка и скоро се отдалечи.