Пактът „Касандра“

По стар навик проучи предварително онези райони на града, където трябваше да отиде. Не се изненада, когато откри, че нищо не се е променило от последното му идване и картата, която бе запечатал в паметта си, му свърши добра работа. Върна се в пансиона и спа до късен следобед. След това отиде до Албергерия — лабиринт от тесни улички в занаятчийския район на Палермо.

Сицилия се славеше с майсторите си на ножове и с качеството на техните изделия, така че за Хауъл не представляваше проблем да намери добре наточен нож с десетинчово острие и дръжка от твърда кожа. Сега, когато се бе снабдил с оръжие, той тръгна към доковете. Районът гъмжеше от таверни и къщи със стаи под наем, за които не се споменаваше в нито един туристически справочник.

Хауъл знаеше, че барът се казва „Ла Претория“, макар че никъде по каменните стени не се виждаше надпис. Той представляваше просторно помещение, претъпкано с хора. По пода имаше дървени стърготини, таванът беше на гредоред. По дългите маси седяха рибари и корабостроители, механици и моряци и пиеха грапа, бира или изстудено сицилианско вино. Облечен в кадифени джинси, стар моряшки пуловер и плетена шапка, Хауъл не привличаше внимание. Той си взе от бара две грапи и ги отнесе на една маса в дъното.

Срещу него седеше нисък и набит мъж с небръснато, набраздено от вятъра и слънцето лице. Студените му сиви очи фиксираха Хауъл през мъгла от тютюнев дим.

— Изненадах се, като ми се обади, Питър — каза той с дрезгав глас.

Хауъл надигна чашата си с грапа.

— Салуте,3 Франко.

Франко Грималди, някога член на Френския чуждестранен легион, а сега професионален контрабандист, остави цигарата си и също вдигна чаша. Не можеше да го направи другояче, защото имаше само дясна ръка; лявата му бе отсечена от меча на тунизийски въстаник.

Двамата мъже гаврътнаха чашите си и Грималди отново пъхна цигарата между устните си.

— Е, стари приятелю, какво те води в моята „приемна“?

— Братята Рока.

Дебелите устни на италианеца се разтеглиха в гримаса, която погрешно можеше да бъде взета за усмивка.

— Чух, че работите им във Венеция не потръгнали — той погледна изпитателно Хауъл. — А ти идваш точно оттам, нали?

— Рока са свършили работа за някого, а после той е свършил с тях — отговори англичанинът със студен, безизразен глас. — Искам да разбера кой е бил.

Грималди сви рамене.

— По-добре стой настрана от делата на братята Рока, нищо, че са вече мъртви.

Хауъл плъзна по масата пачка американски долари, навити на руло.

— Трябва да разбера, Франко.

Сицилианецът прибра парите в дланта си с ловкостта на фокусник.

— Чух, че имали някаква специална поръчка — каза той и поднесе цигарата към устата си.

— По-подробно, Франко, моля те.

— Не мога да ти кажа. Обикновено Рока не държаха делата си в тайна — особено след няколко чашки. Но за тази работа не обелиха нито дума.

— А ти откъде знаеш за нея?

Грималди се усмихна.

— Спя със сестра им, а тя чистеше къщата на братята си. Знаеше всичко, което става между стените й. Освен това е огън-жена, а и обича да клюкарства.

— Мислиш ли, че можеш да използваш чара си, за да научиш нещо повече?

Сицилианецът се усмихна още по-широко.

— Няма да е лесно, но щом е за приятел… Мария — така се казва — сигурно още не е чула новината. Аз ще й я кажа, после тя ще поплаче на рамото ми. Нищо не развързва езика повече от скръбта.

Хауъл му съобщи името на пансиона, където беше отседнал.

— Ще ти се обадя по-късно вечерта — каза Грималди. — Чакай ме на обичайното място.

Докато гледаше как приятелят му си проправя път между масите към вратата, Хауъл забеляза двама мъже, седнали на една от по-малките маси до бара. Бяха облечени като местните хора, но телосложението и късо подстриганите им коси издаваха, че са войници.

Хауъл познаваше голямата американска база край Палермо. Докато работеше за Специалните служби на ВВС, няколко пъти му се бе налагало да я използва като тренировъчен лагер за подготовка на съвместни операции с американските „Тюлени“. От съображения за сигурност по-голямата част от персонала живееше близо до базата. Когато излизаха из града, обикновено се движеха на групи от по шест и повече души и посещаваха само най-оживените клубове и ресторанти. Нямаше причина тези здравеняци да седят тук, освен ако…

С-12.

Експлозивите, използвани в убийството на братята Рока, бяха разработени от американци. Намираха се под строг контрол. Но със сигурност ги имаше в една от най-големите бази на Съединените щати в Южна Европа.

Дали шефът на братята Рока — може би същият, който ги бе наел да убият Данко, не беше поставил взрива и в тяхната гондола?

Хауъл стана от масата и хвърли последен поглед към двамата американци.

„А дали това е било военна операция от самото начало?“

* * *

Точно преди полунощ сънливият портиер на пансиона почука на вратата на Питър Хауъл, за да му съобщи, че го търсят по телефона. С изненада забеляза, че гостът е облечен и готов за излизане.