Пактът „Касандра“

— На пръв поглед Данко е предател — съгласи се Киров. — Но нали виждаш каква е неговата дилема: ако беше отишъл при прекия си началник или по-високо в йерархията и се окажеше, че този човек е част от „конспирацията“? Пак щеше да е мъртъв, но ние нямаше да знаем нищо.

Той се загледа през бронирания прозорец в уличните светлини, които профучаваха край тях.

— Повярвай ми, бих искал американците да грешат — тихо каза той. — Най-много от всичко бих искал да докажа на Смит, че охраната на „Биоапарат“ е абсолютно сигурна и че той е станал жертва на дезинформация. Но засега не мога да го направя, затова трябва да приема съмненията му за основателни. Разбираш ли, любов моя?

Тя стисна ръката му.

— По-добре, отколкото си мислиш. В края на краищата, имам предимството да се уча от майстора.

Голямата лимузина мина през Спаската порта на Кремъл, като спря само на поста, където охраната провери самоличността на пътниците. След няколко минути Киров и Телегина влязоха в онази част на Кремъл, където се помещаваше президентският апартамент и личният му работен кабинет.

— По-добре да изчакам тук — каза Телегина, когато спряха в просторното сводесто фоайе, построено от Петър Велики. — Очаквам да получа нова информация за Данко.

— Ще я получиш — Смит ще ни я съобщи — отговори Киров. — Но сега смятам, че е настъпил подходящият момент да се научиш да общуваш с цивилните си началници.

Телегина с мъка прикриваше учудването и трепета си, докогато вървяха след дежурния офицер по двойното стълбище. Той ги въведе в изящно обзаведена библиотека, където край запалена камина седеше човек, загърнат в дебел халат.

— Олег Иванович, надявам се, че имате основателна причина да измъкнете един старец от леглото посред нощ.

С достолепието на патриций Виктор Потренко стана да стисне ръката на Киров.

— Позволете да ви представя моя адютант, лейтенант Лара Телегина — каза Киров.

— Лейтенант Телегина — промърмори Потренко. — Чувал съм добри неща за вас. Заповядайте, седнете.

На Лара й се стори, че Потренко задържа ръката й по-дълго от необходимото. Може би слуховете за седемдесет и пет годишния президент бяха верни — че има слабост към млади жени, особено балерини.

След като седнаха, Потренко продължи:

— А сега ми кажете каква е цялата тази история с „Биоапарат“.

Киров набързо изложи най-важното от разговора си със Смит. В заключение каза:

— Мисля, че трябва да приемем това на сериозно.

— Така ли? — попита Потренко замислен. — Лейтенант Телегина, вие как смятате?

Лара изведнъж разбра, че от следващите й думи зависи цялата й бъдеща кариера. Но също така знаеше, че двамата мъже до нея познават до съвършенство нюансите на гласа и интонацията. Те забелязваха лъжата и двуличието, тъй както сокол — плячката си.

— Боя се, че трябва да застана в ролята на адвокат на дявола, господин президент — каза тя, след което обясни резервите си по отношение на думите на Смит.

— Добре казано — похвали я Потренко и се обърна към Киров: — Гледайте да не я изгубите — той направи пауза. — Е, какво ще правим? От една страна, американците нищо не печелят, като всяват ненужна паника. От друга страна, трудно е да приемем, че кражба в такъв мащаб може да се извърши под носа ни — без ние изобщо да разберем.

Потренко стана и пристъпи към камината, за да стопли ръцете си. Сякаш измина цяла вечност, преди да заговори:

— Край Владимир има тренировъчен лагер на специалните части, нали така?

— Така е, господин президент.

— Обадете се на командира и наредете незабавно да постави „Биоапарат“ под карантина. А вие, лейтенант Телегина, и доктор Смит ще отлетите натам рано сутринта. Ако е извършена кражба, ще ме уведомите незабавно. При всички случаи искам подробен доклад за процедурите за сигурност.

— Да, господин президент.

— Олег?

— Господин президент?

— Ако липсва дори грам от вируса на едрата шарка, незабавно уведомете нашите ловци на вируси. След това арестувайте всички в комплекса.

ГЛАВА ДЕВЕТА

След като кацна на летището в Неапол, Питър Хауъл взе такси до доковете, където се качи на кораб с подводни криле за трийсетминутно пътешествие през пролива Месина. През големите прозорци на кораба той видя как от водите постепенно изникна Сицилия: първо се показаха кратерите на Етна, а после и Палермо, сгушен под варовиковата грамада на Монте Пелегрино, която стърчеше насред равно плато на височината на морето.

Основана от гърците, завладявана от римляни, араби, нормани и испанци, Сицилия от векове е била спирка по пътя на войници и наемници. В качеството си на един от тях Питър Хауъл бе посещавал острова и като турист, и като боец. След като слезе от кораба, той тръгна към сърцето на града — Куатро чентри, или Четирите ъгъла. Настани се в малък пансион, който предлагаше храна и квартира и където бе отсядал и преди, далеч от туристическото оживление, но в близост до местата, които трябваше да посети.