Пактът „Касандра“

— Господа, позволете ми да обобщя. Проектът, на който сме посветили пет години от живота си, е почти готов да донесе плодове. Както знаете, по време на администрацията на Клинтън едрата шарка, която трябваше да бъде унищожена през 1999 година, бе помилвана. Понастоящем в света има само две проби: едната се намира в Центъра по контрол на заразните заболявания в Атланта; другата — в Централна Русия, в „Биоапарат“. Целият ни план беше изграден върху възможността да се сдобием с проба от вируса на едрата шарка. Усилията да получим тази проба от Центъра в Атланта се оказаха безплодни; просто мерките за сигурност там са твърде строги. Но в „Биоапарат“ е друго. Предвид крайната нужда на руснаците от твърда валута успях да направя необходимите уговорки. За мен е удоволствие да ви съобщя, че до няколко дни от Русия ще тръгне куриер с проба от вируса.

— Твоите руснаци гарантират ли доставката? — попита Ричардсън.

— Разбира се. Ако случайно куриерът не успее да се срещне с нашите хора — което е малко вероятно, няма да получат втората част от уговорената сума.

Бауер млъкна и прокара език по острите си дребни зъби.

— Ще има и други, по-трайни последствия. Уверявам ви, че руснаците са съвсем наясно с това.

— Но все пак има проблем, нали? — безцеремонно изтъкна Ричардсън. — Случката във Венеция.

Бауер не отговори. Вместо това пъхна един диск в DVD плейъра. Синият фон на екрана се смени с подскачащи картини, после се появи поразително чисто изображение на площад „Сан Марко“.

— Този запис е направен от италиански журналист, който прекарвал деня в разходка със семейството си — обясни той.

— Някой друг разполага ли с него? — веднага попита Прайс.

— Не. Моите хора моментално се свързаха с журналиста. Освен че няма да му се наложи да похарчи и цент за образованието на децата си, спокойно може да се оттегли — всъщност той вече го направи.

Бауер посочи екрана.

— Мъжът отдясно е Юрий Данко, офицер с висок чин от Медицинската дивизия на руската служба за сигурност.

— А този отляво е Джон Смит — добави Прайс и погледна към Ричардсън. — Франк и аз познаваме Смит от намесата му в проекта „Хадес“. Преди това е работил в ИМИИЗАСАЩ. Носеше се слух, че е близък с някого от Медицинската дивизия на Руското разузнаване. Агенцията за Национална сигурност искаше да се свърже с този човек, но Смит отказа. Твърдеше, че няма такъв източник.

— А сега виждате кой е бил този източник: Данко — продължи Бауер. — Преди месец започнах да получавам сведения, че Данко души около „Биоапарат“ в качеството си на инспектор по сигурността. С наближаването на деня, в който нашият куриер трябваше да тръгне, Данко офейка. Но толкова бързаше, че прояви небрежност. Руснаците откриха, че е избягал, и предадоха тази информация на мен.

— И в този момент ти си се свързал с наемните убийци — каза Ричардсън. — Да беше си дал парите за по-добри.

— Хората бяха първокласни убийци — хладно отговори Бауер. — Използвал съм ги и преди и резултатите винаги ме удовлетворяваха.

— Не и този път.

— По-добре щеше да бъде, ако бяхме спрели Данко още в Източна Европа — призна Бауер. — Само че нямаше възможност. Той се движеше прекалено бързо и много добре прикриваше следите си. Венеция беше най-добрият ни шанс. Когато хората ми докладва, че са видели Данко да осъществява контакт, веднага разбрах, че трябва да премахнем и този човек.

— Но не го направихте — каза Прайс.

— Това беше грешка, която ще поправим — отвърна Бауер. — Тогава все още нямахме представа с кого ще се срещне Данко. По-важното е, че последната му инспекция е била в „Биоапарат“, а сега е мъртъв. Каквото и да е знаел, е умряло с него.

— Освен ако не е успял да го каже на Смит — прекъсна го Ричардсън.

— Прегледайте записа — предложи Бауер. — Обърнете внимание на времето.

Той пусна диска отначало. Ричардсън и Прайс внимателно се загледаха в екрана. Касапницата на „Сан Марко“ продължи само секунди.

— Пусни го пак — поиска Прайс.

Този път двамата мъже се съсредоточиха върху самата среща на Данко със Смит. Ричардсън бе извадил хронометър и отброяваше секундите, като следеше ръцете на Данко. Нищо не бе разменено между руснака и Смит.

— Прав си — каза Прайс. — Данко пристига, настанява се, поръчва кафе, двамата със Смит разговарят…

Бауер извади две копия от транскрипцията и даде по една на двамата мъже.

— Накарах човек, който чете по устните, да подготви това. Водят незначителен разговор. Нищо повече.

Ричардсън проучи страниците.

— Изглежда, си прав: Данко не е имал възможност да каже каквото и да било. Но бъди сигурен, че Смит няма да скатае палатката и да изчезне в нощта. Той ще копае настървено и дълбоко.

Генералът направи пауза.

— Кой знае какви други контакти има в Руската армия.

— Наясно съм с това — отговори Бауер. — Повярвайте ми, нямам намерение да подценявам д-р Джон Смит. Това е една от причините да ви поканя тук. Трябва да вземем решение как да действаме оттук нататък.

Прайс, който си играеше с дистанционното и забавяше образите на екрана, стопира един кадър.

— Вижте този човек, Добрия самарянин. Изглежда ми познат.