Отмъстена любов

ПРЕГЛЕДЪТ СЪС СКЕНЕР НЕ БЕШЕ НЕЩО КОЙ ЗНАЕ КАКВО. РОТ само беше легнал на студената повърхност и беше останал неподвижен, а бялата медицинска апаратура беше зажужала и свършила работата си около главата му.

Трудното беше чакането на резултатите.

По време на процедурата доктор Джейн беше стояла от другата страна на стъклената преграда и по негово мнение беше прекарала цялото време, мръщейки се пред екрана на компютъра. Сега, когато всичко беше свършило, тя продължаваше да прави същото. През това време Бет беше влязла в малкото, покрито с плочки помещение и седеше до него.

Само бог знаеше какво бе открила доктор Джейн.

- Не ме е страх да легна под ножа - заяви той на своята ше-лан. - Стига тази жена да е този, който го държи.

- Дали би се наела да извърши мозъчна операция?

Добър въпрос.

- Не знам.

Той разсеяно си играеше с рубина на Бет, като въртеше тежкия камък с пръстите си.

- Направи ми една услуга - прошепна.

Бет стисна още по-здраво ръката му.

- Каквото кажеш. От какво имаш нужда?

- Изтананикай мелодията от „Стани богат".

Последва пауза. После Бет избухна в смях и го шляпна по рамото.

-Рот...

- Всъщност, докато я тананикаш почни да се събличаш и танцуваш. - Когато неговата шелан се наведе и го целуна по челото, той погледна нагоре през тъмните си очила. - Да не мислиш, че се шегувам? Хайде, и на двамата ни е нужно да се разсеем. И ти обещавам да дам добър бакшиш.

- Ти никога не носиш пари в брой.

Той плъзна език по горната си устна.

- Ще платя в натура.

- Безобразен си. - Бет му се усмихна. - И това ми харесва.

Докато се взираше в нея, Рот почувства страх. Какъв би бил животът му, ако ослепееше напълно? Никога нямаше да вижда дългата тъмна коса на своята шелан, нито искрящата й усмивка...

- Добре - каза доктор Джейн, когато влезе. - Ето какво мога да кажа.

Рот се опита да не изкрещи, когато призрачната лекарка бръкна с ръце в джобовете на престилката си в опит да събере мислите си.

- Не виждам следи от тумор, нито от кръвоизлив. Но има известни аномалии в различни зони. Преди не съм виждала на скенер мозъка на вампир, така че не мога да знам какво се смята за „нормално". Знам, че искаше единствено аз да видя резултатите, но няма да стане така. Бих искала Хавърс също да ги прегледа. Преди да кажеш „не", ще ти напомня, че се е заклел да пази в тайна личните ти данни. Не може да...

- Доведи го.

- Няма да отнеме дълго. - Доктор Джейн се протегна и докосна рамото му, а после и това на Бет. - Отвън е. Помолих го да чака там, в случай че има проблеми с апаратурата.

Рот проследи Джейн с поглед, докато тя преминаваше през помещението за наблюдение и излезе в коридора. Само миг по-късно се върна с високия, слаб лекар на расата им. Хавърс се поклони през стъклото на него и на Бет и се насочи към мониторите.

Двамата лекари заеха една и съща поза: приведени в кръста, с ръце в джобовете и вежди, сключени ниско над очите им.

- В университета ли ги обучават на това? - попита Бет.

- Интересно, и аз се чудех същото.

Дълго време. Много чакане. Безброй жестове и реплики, разменени между лекарите, намираща се от другата страна на голямото стъкло, докато сочеха с химикалките си към екрана. Най-накрая двамата се изправиха и кимнаха.

Влязоха заедно.

- Скенерът е нормален - заяви Хавърс.

Рот въздъхна така силно, че въздишката му прозвуча по-скоро като хриптене. Нормален. Нормален звучеше добре.

После Хавърс му зададе няколко въпроса. Рот отговори на всички до един, без да е сигурен в нито един от отговорите.

- При цялото ми уважение към личния ти лекуващ лекар -заговори Хавърс и се поклони по посока на доктор Джейн, -бих искал да ти взема кръв, за да направя изследвания и да те прегледам.

- Мисля, че идеята е добра. Второто мнение винаги е добре дошло, когато нещата не са ясни - намеси се доктор Джейн.

- Действай - отговори Рот и бързо целуна ръката на Бет, преди да я пусне.

- Господарю, ще бъдеш ли така добър да свалиш очилата си?

Хавърс приключи бързо с прегледа с фенерчето, после провери ушите и сърцето. В помещението влезе сестра с приборите за взимане на кръв, но доктор Джейн беше тази, която извърши процедурата. Когато всичко приключи, Хавърс тикна двете си ръце в джобовете на пристилката и се намръщи по типичния за него начин.

- Всичко изглежда нормално. Поне нормално за теб. Зениците не реагират, но това е защитна реакция в резултат на фотофобията на ретината, която поначало имаш.

- И какви са изводите? - попита Рот.

Доктор Джейн вдигна рамене.

- Води дневник за главоболията. И ако слепотата се появи отново, трябва да дойдем тук незабавно. Може би ако направим скенер, докато тя трае, ще сме в състояние да определим проблема.

Хавърс отново се поклони на доктор Джейн.

- Ще уведомя лекуващия ти лекар за кръвните изследвания.

- Добре. - Рот вдига поглед към своята шелан, готов да си тръгне, но Бет се беше съсредоточила върху думите на лекарите.

- Никой от вас не изглежда особено доволен - отбеляза тя.

Доктор Джейн заговори бавно и внимателно, като че подбираше думите си с изключителна прецизност.