Откуп

— Какъвто и да е — каза Кайли, — синът ви го е наел да открие похитителите. Това е сериозна грешка. Те винаги предупреждават семействата на жертвите да не се обаждат на полицията. А ако ви подпалят къщата, ще ви наредят да не звъните на пожарната. Фактът е, че отвлеченото дете има по-голям шанс да оцелее, ако обърканите родители повикат опитни полицейски специалисти възможно най-скоро.

— Без обаждане за откуп всичко това не е убедително — възрази Олдън. — Засега разполагате единствено със свидетелството на една стара дама и вътрешното си чувство.

— Моите вътрешности обаче ми говорят, че на карта са заложени два млади живота, а синът ви застава на пътя към спасението им — заяви Кайли. — Сър, нужен ни е някой, който да му налее малко ум в главата.

Той поклати глава.

— Само двама души можеха да вразумят Хънтър. Майка му, която почина през 1997 година, и съпругата му Марджъри, която загина в Северната кула на 11 септември.

— Ами вие? — попита Кайли.

— Аз ли? Млада госпожице, синът ми е зрял мъж и по никакъв начин не мога да повлияя на действията му или на поведението му. — Той се изправи. — Моят внук, от друга страна, е на 18 и проклет да съм, ако си легна, докато не разбера къде е и как е. Ще ви се обадя утре сутринта.

24.

Кайли караше на юг по Пето, когато ми просветна накъде сме се запътили… По-добър съм от средния детектив, но бях пропуснал напълно първата улика. Тази сутрин, когато на стъпалата пред дома на Хънтър Олдън Блекстоун я попита за Спенс, тя отговори: „Възстановява се, благодаря“.

Възстановява се? Кой плещи такива глупости? Особено Кайли, която добре познавам. На подобни лични въпроси, зададени от задници като Блекстоун, отговаря с бърза словесна комбинация, състояща се от глагол и местоимение. Бам! — и край на дискусията.

Втората улика беше по-очевидна. Веднага след като Черил се обади, за да каже, че ще прекара нощта в Уестчестър, Кайли ме покани на вечеря с крилца и бира. Не пица. Не китайско. Крилца и бира.

И последният щрих — тя зави наляво по Двайсета улица и всички парчета се сглобиха. Спенс не се възстановяваше, той беше в лоша форма, което означаваше, че бракът на Кайли е в още по-лоша. Пък ние не просто отивахме за крилца и бира, а се връщахме към един от най-щастливите епизоди от живота на Кайли — времето, когато беше новобранка, следваща мечтата си и лудо влюбена в мъж, който искаше да бъде с нея завинаги. В мен.

„Уинг Нътс“ се намираше зад ъгъла при Академията и беше мястото за водопой на новобранците, които искаха да се наливат евтино до зори. Там вечеряхме с Кайли и първата нощ, в която се любихме. А през следващите 27 дни това стана любимото ни преди или следсексуално убежище.

Влязохме и всичко изглеждаше, миришеше и се усещаше така, както го бях оставил. Същото меню, същото обзавеждане, същият барман, нищо не беше се променило. Единственото, което ми липсваше, беше блаженството след секса.

Поръчахме куп крилца и кана „Бруклин Бласт“ и намерихме маса, възможно най-далеч от тълпата.

Кайли наля две бири.

— Какво става с теб и Черил?

— Нищо не става. Всичко е страхотно. Прекарахме заедно Нова година и изведнъж Фред се появи от нищото. В един момент си мислех, че той ще се жени и ще си има бебе, а в следващия миг разбрах, че няма нищо подобно, а иска пак да се лепне за Черил. Ти беше права. Моето мъжко его се обади. Но аз съм над тези неща. Тя ще се върне утре, всичко си е супер.

Кайли ми кимна, както правеше в офиса. Жестът й обаче беше съчетан със съмняваща се усмивка и бавно извъртане на очите. Не беше се хванала на моята приказка със спретнат щастлив край.

Белокосата сервитьорка се появи с два подноса с крилца.

— Я виж ти кой се е върнал! — зарадва се тя.

— Здрасти, Гладис — отвърна Кайли.

— Не мога да си спомня имената ви, скъпа — каза сервитьорката, — ама ти си лудетината, а гаджето ти е кротушкото.

Тя остави подносите и си тръгна.

— Е, спомените ни връхлитат… — Кайли захапа едно крилце.

— А какво ли ще е след бирата — подсмихнах се аз.

Тя ме ритна под масата.

— Стига, Зак. Каквото и друго да ни се случи през последните единайсет години, трябва да признаеш, че някога преживяхме хубави мигове.

Каквото и друго да ни се е случило? Спенс Харингтън успя да се отърве от пристрастяването към кокаина точно когато аз започвах да се пристрастявам към Кайли Макдоналд. Тя го прие обратно, омъжи се за него и в продължение на десет години бяха една от красивите двойки, които могат да се видят в раздела „Стил“ на „Таймс“. Принцовете на Ню Йорк. И тогава пясъчният им замък се срути. Убиецът, когото преследвахме с Кайли, реши да си го върне, като се насочи към Спенс. Той оцеля от атаката, но не издържа срещу перкосета, който започна да взема за болката. През три дни влизаше и излизаше от рехабилитация. Миналия месец отлетя за Орегон за още един опит.

— Така беше, забавлявахме се — въздъхнах аз, отдавайки се на спомените, в които тя вече беше потънала. — А виж ни сега — двама върховни детективи, които висят в тая дупка, пълна с начинаещи ченгета.