Омагьосаната вода

— Всичко това го знам добре, но все пак не ми се иска да гледам напълно отчаяно на успеха на моята мисия. На правителството липсват пари. Аз съм натоварен да разменя с възможно най-малка загуба френски държавни книжа, чиято числова стойност представлява двайсет милиона, срещу по-добре котиращи се чуждестранни книжа. Успехът на мероприятието не е невъзможен, тъй като министърът ме увери, че войната, която снижава нашите полици, наближава своя край. Тайните мирни преговори били в пълен ход, както ме увериха от много добре осведомено място.

— Не искам да оспорвам този радостен факт, но сигурно ще признаете, че в качеството си на пълномощен министър трябва да съм по-пълно информиран относно нашите политически надежди и опасения. Държавната хазна е празна, флотата — унищожена, а войските ни — разбити. Следствие на това мирът няма да бъде изгоден за вас. Който възнамерява сега да купува нашите книжа, ще трябва дълго да чака, преди да може да ги оползотвори без загуба, а господин Дьо Бернис ме натовари да ви предоставя двадесетте милиона само с осем процента отстъпка. Склонен съм да вярвам, че при една такава оферта няма да се яви купувач.

— Въпреки това аз си запазвам надеждата. Когато кралят види, че искането му е твърде високо, ще го намали. Днес имах срещах господин Пеелс и шестима други шефове на компании. Те ми предложиха десет милиона в брой, седем милиона в петпроцентови книжа и освен това се отказват от онези милион и двеста хиляди гулдена, които френско-индийската компания дължи на холандската. Това са девет процента загуби за нас. При настоящите условия предложението ми се струва много приемливо.

— Заблуждавате се, като мислите, че кралят има някакво отношение към тази сделка. Политиката „Oeil de boeuf“12 много често се намира, и сега също, в положение на лишаване своите акредитирани пълномощници от правене на сметки.

— Не ви разбирам.

— Възможно. Кралят и херцог Дьо Шоазьол обикновено рядко вървят ръка за ръка по паричните въпроси. Те събират парите независимо един от друг, с единствената разлика, че единият носи отговорност, докато на едно величество, поставено по Божия милост, не може да се държи сметка. Сигурно познавате граф Дьо Сен Жермен?

— Срещал съм го няколко пъти в Париж при госпожа Д’Орфе.

— Вярвам. Госпожа Д’Орфе е половин магьосница и за магии и други подобни неща разходва суми, всяка от които се явява цяло състояние. За нея графът вероятно е феномен, в чийто блясък на всяка цена трябва да се движи. Какво мислите за него?

— Създава впечатление за необикновен човек. Кралят го дарява с цялото си доверие и дори му устрои едно великолепно жилище в Шамбор.

— Виж ти! — възкликна удивено Д’Афри. — Този авантюрист май е предпочитан от щастието повече отколкото някои хора с големи заслуги. Знаете ли, че се намира тук?

— Нито дума.

— Отседнал е в „Принца на Орания“ и си дава вид на дипломат, без да ме удостои и с едно посещение. Не успях да отгатна естеството и целта на неговата мисия, но не бих се подхвърлил и на опасността да се компрометирам с препоръка, ако някой дойде да иска сведения за него.

— В „Принца на Орания?“ Та това е странноприемницата, в която живея и аз!

— Значи може да се предположи, че някой път ще влезете в разговор с него.

— При всички случаи, графе.

— Мога ли да разчитам на вашата опитност, да узная идеята на неговото пребиваване тук?

— Не мога да кажа дали притежавам такава, но един опит няма да навреди.

Двамата мъже се отдалечиха. Подслушвачът напусна скривалището си и се върна след тях в предните помещения. Намерението му беше да потърси Казанова.

Този беше седнал при масичката на една колона. Беше мъж, отличаващ се с рядка, своеобразна красота, а големите му тъмни очи сякаш господстваха над цялото общество. Лангенау приближи и поде с поклон:

— Синьор Казанова ли имам честта да поздравя?

— Да.

— Ще ме извините ли, че търся разговор с вас, без да съм ви представен?

— Моето минало удостоверява, че съм враг на всяка принуда. Настанете се тук, драги господине!

Баронът седна от другата страна на масичката и поясни:

— Името ми е Фон Лангенау…

— А-а, представителят на краля на Прусия в Хага?

— Да.

— Мога ли да ви уверя в искрената си симпатия?

— Вашето внимание ми е приятно, още повече че ви потърсих с единственото желание да ви бъда полезен.

— Следвате ли с това желание някаква определена посока?

— Разбира се! Не ви ли е възложил херцог Дьо Шоазьол уреждането на една работа?

— Така е! Аз нямам основание да я върша тайно.

— Казаха ли ви, че ще се натъкнете на трудности?

— Предположението ви и тук е правилно, но мисля, че ще ми се удаде благополучно да преодолея препятствията.

— С удоволствие бих допринесъл своето за решението на тази нелека задача.

— Ще ме задължите с най-голяма благодарност — отбеляза прочутият затворник от Венеция. — В състояние ли сте наистина да окажете една сериозна подкрепа, хер барон?