Омагьосаната вода

Калкоен го отвори и нададе вик на удивление. Хранилището съдържаше диамант с такава големина и чистота, какъвто никога не беше виждал.

— Великолепен, възхитителен камък! — възкликна той.

— На колко го оценявате?

— Не съм толкова добър познавач, за да мога да преценя стойността му, но мисля, че се отчита по милиони.

— Гарантирано! Кралят ме натовари да го оставя при вас за проверка срещу първия задатък от сто хиляди гулдена още преди сключване на основната сделка.

— Искате да ми поверите камъка, за да мога да го покажа на всемогъщия господин?

— Да, ако имате добрината да удостоверите получаването на диаманта с подпис и печат.

— С удоволствие!

Той грижливо заключи ковчежето и мандата на графа и издаде после исканата депозитна разписка. След получаването й графът си тръгна. В коридора едва не се сблъска с един мъж, при чийто вид неволно отстъпи крачка назад.

— Барон фон Лангенау! — извика смаяно.

Баронът също беше изненадан, но не каза нито дума, а мина край графа с презрителен поглед и изчезна в кабинета на секретаря. Неуспехът на мисията му във Версай никак не бе накърнил доверието на неговия крал. Сега се намираше тук, в Хага, също в качеството на пратеник. Беше си спечелил приятелството на секретаря и имаше разрешение за достъп по всяко време. Завари Калкоен все още незадълбочен в работата. Разговорът с графа определено бе възбудил секретаря въпреки обичайното му спокойствие. При влизането на барона той вървеше с необичайна живост напред-назад из стаята.

— Добре дошъл, хер Фон Лангенау! Ех, намирате ме донякъде възбуден. Срещнахте ли някого?

— Един господин вън в коридора.

— Отгатнете кой е той!

— Граф Дьо Сен Жермен.

— Какво! Вие познавате този мъж?

— За съжаление!

— За съжаление? Явно не храните добри чувства към този прочут мъж?

Баронът направи отрицателен жест. Секретарят го улови за ръката и го притегли до себе си на един стол.

— Хер барон, знаете, че притежавате моето приятелство!

— Което е от висока стойност за мен.

— И заедно с него моето доверие!

— Което ме обвързва с най-голяма благодарност.

— Тази благодарност може да бъде налице единствено при пълно взаимно доверие. Граф Дьо Сен Жермен беше при мен по една изключително важна работа. Аз го познавам по-малко отколкото вие и тъй като много държа да чуя нещо по-определено за него, ще ви помоля да излезете от своята дипломатическа сдържаност и да проявите малко откровеност към мен!

— Мога ли да попитам за каква важна работа говорите?

— Това е тайна, хер барон. Обвързан съм с най-голяма дискретност.

— Също за мен?

— Да, така е.

— Дори ако съм осведомен за работата колкото самия граф?

— Това е невъзможно!

— Хм. Ще ви докажа обратното. Граф Дьо Сен Жермен пребивава в Хага с цел един заем от сто милиона срещу залагане скъпоценностите от короната на Франция.

Секретарят направи удивена физиономия.

— Наистина! Вие сте точно осведомен. А пък графът уверяваше, че само той единствено дели тайната с краля и маркиза Дьо Помпадур.

— Той се заблуждава, както сам виждате. Ще успее ли да изпълни поръчението си?

— Възможно е. Най-малкото ще получи стоте хиляди гулдена, които иска незабавно за краля, срещу залагане най-ценния диамант от короната.

— Сто хиляди гулдена? За това нищо не ми е известно. Неговата мисия е нарочена само за сто милиона и не мисля, че е упълномощен да иска предплащане.

— Това би породило известно недоверие, ако можех да приема, че наистина сте точно осведомен. В състояние ли сте да ми посочите източника си?

— Само като на приятел. Имам любима във Версай, чрез която добивам поглед във всички тайни на двора.

— Една млада дама, може би без официален пост, не е ли малко несигурна посредничка за такива важни работи?

— Та нали примерът ви доказа, че тази посредничка е напълно благонадеждна. Любимата ми има една близка родственица, която е постоянно край маркизата и се ползва с ненакърнено доверие пред нея.

— Тогава е лесно обяснимо, че не знаете нищо за стоте хиляди гулдена. Маркизата не ги е споменала. Впрочем камъкът повече от десетократно покрива сумата.

— Мога ли да го видя?

— След като сте толкова добре осведомен, не считам, че ще наруша думата си, ако ви покажа диаманта.

Отвори чекмеджето, в което беше прибрал ковчежето, и го подаде на Лангенау. Този огледа камъка с най-голямо внимание и каза:

— Не съм познавач, но по всички изгледи диамантът е истински. Само едно обстоятелство ми прави впечатление…

— Какво?

— Имах възможност да проуча много обстойно диамантите на френската корона, а не мога да се сетя да съм виждал този.

— В това отношение може да се намери повече от едно обяснение. Защо да не дадем аванса, ако камъкът е истински? Вие не обичате графа и може да си имате своите основания, но в търговските работи човек често е заставен да пренебрегва личното си мнение. В Париж ли срещнахте графа?

— Във Версай. Дължа му едно много тежко дипломатическо поражение, когато вече бях сигурен в победата.

— А вие сте отмъстителен?

— В буквалния смисъл на думата, не. Познавах шарлатанина от по-рано.