Никол

— Стой малко там… Ако трябва да прекося поляната пред къщата, не бих искал всички да видят до какво състояние си ме докарала.

Никол погледна издутината в кожените му панталони и се разкиска глупаво.

— Яж, малък дяволе! — каза Клей с престорена строгост. След няколко минути той взе от ръцете й полупълната чиния и я изправи па крака. Вдиша жакета си и го метна през рамо. — Елън! — провикна се той, когато наближиха къщата. — Коя стая е за нас?

— Североизточното крило, първи етаж, третата врата — отвърна Елън бързо.

— Какво става, Клей? Нещо си уморен? — подвикна някой шеговито. — Да се чуди човек как това, младоженците, толкова лесно се уморяват.

— Май че завиждаш, Хенри — засмя се Клей.

— Клей — каза Никол, след като влязоха в къщата. — Ти ме злепоставяш…

— Не миличка, тия погледи, дето ми ги хвърляш, те ме злепоставят! — Той я помъкна след себе си, докато налучкваше пътя из многобройните коридори.

Никол успя да забележи бегло някаква странна сбирщина от мебели и картини. Какво ли нямаше, като се започне от английски мебели от времето на Елизабет и се стигне до френско рококо и американски примитивизъм. Тя зърна картини, каквито биха могли да висят във Версай, а до тях толкова примитивни рисунки, като че ли детски.

Един господ знае как Клей успя да намери определената за тях стая. Той я внесе на ръце и с крак затвори вратата. Целуна я стръвно, като че ще я изяде. Бе хванал лицето й с две ръце и го изви така, че да дойде напряко на неговото.

Тя се остави в негова власт. Близостта му я опиваше повече от онзи ром. Тя усещаше топлата му кожа под памучната риза. Устните му бяха твърди и нежни, езикът му бе сладък. Бедрата му се притискаха към тялото й, властни и мамещи едновременно.

— Толкова дълго чаках този момент — прошепна той, заврял лице в шията й. Зъбите му си играеха с ухото й.

Никол го отблъсна от себе си. Когато той я погледна стреснат, тя бързо отиде в другия край на стаята, вдигна ръце и започна да вади фуркетите от косите си. Клей стоеше безмълвен и я наблюдаваше. Не помръдна от мястото си и когато тя се затрудни при опита да разкопчае копчетата на гърба на роклята си. Да бъде сам с нея и да я гледа. Толкова дълго бе жадувал за това…

Тя присви рамене напред и роклята се изхлузи. Отдолу имаше тънка риза от памучна батиста. Дълбоко изрязаното деколте бе избродирано с розови сърчица. Под гърдите ризата бе пристегната с розова сатенена панделка. Гърдите й се очертаваха под прозрачната батиста.

Бавно, много бавно тя развърза панделката и остави батистата да се свлече на пода. Погледът на Клейтън проследи материята, която се плъзгаше бавно, сантиметър по сантиметър от тялото й, от високите твърди гърди, надолу до тънката талия и малките стъпала. Когато погледна отново към лицето й, Никол протегна ръце към него. Една единствена крачка през стаята и той я взе в ръцете си и я отнесе на леглото. Остана изправен, все още взрян в нея. Слънчевата светлина се процеждаше през завесите, достатъчна, за да накара седефа на кожата й да блести.

Клей седна на леглото до нея и докосна нежно, с цяла длан кожата й. Беше гладка и топла — толкова приятна на пипане, колкото и за гледане.

— Клей! — прошепна Никол и той й се усмихна.

Наведе се и целуна врата й, мястото, където пулсираше вената под гърлото й, след това устните му се плъзнаха надолу към гърдите й и към твърдите им розови зърна.

Никол зарови пръсти в гъстата му коса, извила призивно врат назад.

Клей легна до нея. Беше все още облечен — Никол усети студените месингови копчета до кожата си. Еленовата кожа на панталона бе мека и топла. Тези дрехи до голото й тяло, кожата и месинга — всичко това бе самият Клей, силно и мъжко.

Той се обърна настрана и започна да разкопчава жилетката си.

— Не — промълви тя. — Не още!

Клей я погледна за миг и я целуна отново, продължително и жадно.

Никол се засмя унесено, когато той я прекрачи и кожата на ботуша му одраска крака й. Той разкопча копчетата от двете страни на панталона си и Никол простена, когато почувства възбудата му.

Клей лежеше върху нея, притискаше я толкова здраво, сякаш се боеше, че може да му избяга.

— Знаеш ли — Никол се протегна и въздъхна дълбоко — този допир на ботуша ти… Изпитах огромно облекчение… Стана ми толкова хубаво… Нещо ми стана…

— Това ли е всичко? — попита Клей и притисна лице към шията й. — Радвам се, че ти доставих удоволствие. Дали да не сложа шпори следващия път?

— Ти ми се присмиваш.

— Никога! — Той се опря на лакът. — Мисля, че по-скоро се присмивам на самия себе си. Наистина има за какво да се поуча от тебе.

— От мене? Какъв пример мога да бъда аз?… — Тя докосна с пръсти извития като полумесец белег до окото му.

Той се отмести от нея и седна.

— Не сега. Може би ще ти го кажа по-късно. Нещо огладнях. Преди един час ти не ме остави да хапна.

Тя му се усмихна и затвори очи. Чувстваше се безкрайно щастлива. Клей стоеше надвесен над нея и я гледаше. Черната й коса се бе разпростряла под нея като ветрило — чудесен контрастен фон за извитите форми на тялото й. Видя, че е почти заспала. Той се наведе и я целуна по носа.