Никол

— Какво ви накара да се съгласите с тази венчавка? — Джени сви злобно очи и попипа червения белег на врата на Никол.

Никол трепна — точно там я бе захапал Франк.

— Няма защо да ми разказвате! — каза сърдито Джени. — Мога да отгатна как е станало. Капитанът иска да прибере на всяка цена парите, които Клей му е обещал. Това е! — Тя сви устни. — По дяволите Клей Армстронг! Извинявай, че ругая така, но той е виновен за тази бъркотия. Ако не беше толкова твърдоглав, всичко това нямаше да стане. Но може ли някой да излезе на глава с него?! Не, решил е, че иска Бианка, и нищо на света не може да го накара да се откаже. Знаеш ли, че той води преговори с четирима капитани, докато намери някой да се съгласи да отвлече жена? И ето ти беля! Взимат едно невинно малко създание, малтретират го, заплашват го тия бандити и го принуждават да се омъжи за човек, когото дори не познава. Остави това, ами няма и да иска да го познава след всичко, което стана!

— Моля ти се, Джени, не е чак толкова страшно. Докторът каза, че моряците няма да ни безпокоят, защото сега аз съм омъжена за господин Армстронг. Сигурна съм, че бракът може да бъде анулиран, щом стигнем в Америка. А и на тебе нищо няма да сторят.

— На мене! — избухна Джени. — Иска ми се да видя какво ще ми стори тази паплач! Хич не ме познавате! — Тя сложи ръка на рамото на Никол. — Така да знаете! Каквото и да искате от Клей, дали анулиране, дали обезщетение, аз ще се погрижа да го получите! Така ще му натрия носа, че има да ме помни. Заклевам ви се, че всичко ще си плати: и загубеното време да прекосявате два пъти океана, и парите, дето сте скътали за ателието, и… — Тя внезапно млъкна и хвърли дяволит поглед към багажа, струпан до стената.

Никол се изправи в леглото.

— Какво има? Какво е станало?

Широкото лице на Джени се покри със ситни бръчици, като че ли ей сега ще избухне в смях.

— Купуваш най-доброто, Джени, така ми каза той. Да, все това повтаряше — „най-доброто, Джени“…

— За какво говориш?

Джени вдигна очи към тавана, като че изпадна в транс, после впери очи в куфарите и сандъците като хипнотизирана.

— Каза, че не желае да се скъпи за жена си — каза тя и усмивката върху лицето й ставаше все по-широка. — О, Клейтън Армстронг! Скъпо ще ми платиш за този номер!

Никол продължаваше да я гледа смаяна. За какво говори Джени? Джени се втурна да развързва въжетата, с които бяха завързани сандъците, като продължаваше да си приказва:

— Клей ми даде кесия с жълтици и ми нареди да купя най-фините платове, най-скъпите дантели. Трябвало да помогна на съпругата му да си ушие рокли. — Тя се закиска. — Виж, кожите ще ги оставим да ги ушие някой кожар в Америка.

— Кожите? — Никол се сети за писмото. — Джени, всичките тези неща са предназначени за Бианка, не за мене. Не можем да шием дрехи за мене, защото после няма да й станат.

— Нямам никакво намерение да кроя дрехи за жена, която изобщо не съм виждала! — каза Джени, докато се бореше с един затегнат възел. — Клей каза, че дрехите са за съпругата му, а доколкото ми е известно, вие сте единствената, която той има.

— Не, не бива! Не мога да приема нещо, което е купено за другиго.

Джени бръкна под възглавниците на койката си и измъкна голяма връзка ключове.

— Това аз го решавам, не вие. Иска ми се поне веднъж да видя как Клейтън няма да успее да купи нещо или да го получи безплатно. Всяка мома и всяка жена във Вирджиния е готова на всичко, само да му принадлежи, ама той тръгнал да си търси жена в Англия, за която дори не знае иска ли го или не. — Джени отвори един от големите сандъци и се усмихна на съдържанието му.

Никол не можа да сдържи любопитството си. Отиде до Джени и надзърна в куфара. Какъв разкош!… От години не беше виждала коприна, и то каква коприна!

— Англичаните се боят от онези, които считат за по-нискостоящи от тях, и затова се опитват да се носят като тях. В Америка всички са равни. Който може да си позволи нещо красиво, носи си го. — Джени извади парче тънка, сапфиреносиня коприна и го метна около раменете на Никол. — Как ви се струва?

Никол подържа малко плата към светлината и след това потърка буза в него. Какво сладостно усещане!… Като грях.

Междувременно Джени отвори още един от куфарите.

— А какво ще кажете за тези шалове? — Тя избра дълъг ешарп от тьмносиня коприна и го завърза около ханша на Никол. Целият куфар преливаше от разни шалове и кърпи. Преди Никол да успее да каже нещо, Джени започна да измъква един по един — карирани вълнени шалове от Шотландия, кашмирени шалове от Англия, памучни кърпи от Индия, дантели от Шантий…

Никол наблюдаваше безсловесно вакханалията, която разиграваше Джени. Тя трупаше кадифета, памучни батисти, перкал, вълна, мохер, тюлове, органдини, тежки крепдешини… И дантели, невероятни ефирни френски дантели.