Нифрон се въздига

— Попаднах на известни загатвания за група, наречена Теорема Трапеза Пи. За пръв път прочетох за тях в исторически текст от 2465 г., някъде по времето на Гленморган Втори. Някакъв свещеник бегло споменава за секта с това име. По онова време всички противопоставящи се на църквата били смятани за еретици, така че не им обърнах особено внимание. Сетне забелязах друга препратка към въпросната група в много старо писмо от лорд Дариус Серет до патриарх Венлин някъде в първите двадесет години след смъртта на император Нареион.

— Лорд Серет? — попита Ройс. — Основателят на серетите?

— Именно — отвърна Аркадиус. — На херцога било заповядано да открие Неврик, изчезналия син на императора. Затова събрал група елитни рицари, които се заклели да открият наследника. Век след смъртта на Дариус орденът приел името му и бил наречен Орден на рицарите на Серет, название, впоследствие скъсено за удобство. Което е иронично, защото влиянието им се разширило. Нещо, останало скрито, защото серетите действат предимно в сянка. Вършат работата си незабележимо. Все още отговарят само пред патриарха. Въпрос на перцептивна логика. Наличието на преследваща императора група обуславя и наличието на такава, която иска да го защити, не е ли така?

Аркадиус се изправи и като прекоси стаята без проблем, достигна стената. Там висеше черна дъска, на която с късче тебешир той написа:

ТЕОРЕМА ТРАПЕЗА ПИ

Сетне, започна да зачерква всяка буква, пишейки под първия надпис, докато отдолу не се появи:

ПАЗЕТЕ ИМПЕРАТОРА

Върна се на бюрото си и седна.

— Ако решиш да търсиш наследника — заговори със сериозен глас, — бъди изключително внимателен. Търсеното от теб не е някакво си бижу. Търсят го и го защитават мъже, които са готови да пожертват живота си и няма нещо, към което не биха се поколебали да прибегнат. Ако всичко това е истина, то се страхувам, че ще навлезеш в свят на сенки и лъжи, където тиха, тайна война се води от хилядолетие. Забрави за чест и милост. Това е място, където хората изчезват безследно, гъмжащо от мъченици. Никоя цена не е смятана за прекалено висока, никоя жертва — за прекалено голяма. Тази борба ще реши — поне в техните очи — съдбата на Елан.

* * *

Бройката на студентите в Шеридън винаги намаляваше през лятото, тъй че Аркадиус ги уреди да спят на свободния най-горен етаж, известен като Таванът на Глен. На четвъртия етаж нямаше нито един прозорец, бе горещо като в пещ. Тези помещения биваха обитавани от синовете на богатите фермери, които в момента отсъстваха, помагайки при обработката на земята. Така че цялото огромно помещение оставаше на тяхно разположение. Таванът бе толкова нисък, че Ариста трябваше да се привежда. Койки се подаваха от стените, където таванът се срещаше с пода, всяка от които представляваше прост сламеник. Липсваха вещи, обаче всеки инч от дървото бе обсипан с преплитащи се имена, фрази и рисунки: седем века студентски спомени.

Ариста и Ейдриън изсушаваха принадлежностите си. Бяха пръснали всичко, изработено от плат, по пода. По древните дъски имаше влажни петна. Всичко бе подгизнало, ароматът на коне се носеше във въздуха.

— Ще взема простор — каза й Ейдриън. — Така ще ви създадем и уединение.

Той я изгледа изучаващо.

— Какво?

— Не бях виждал мокра до кости принцеса. Все още ли искате да направите това? Още не е късно, можем да се отправим към Медфорд и…

— Ще се оправя — тя се отправи към стълбите.

— Къде отивате?

— Да донеса останалия багаж.

— Вън сигурно все още вали. Мога да ги донеса веднага щом…

Ариста го прекъсна:

— Ти имаш да опъваш въжета. Пък и съм мокра до кости, както вече сам отбеляза.

Никой не смята, че мога да се справя.

Ариста знаеше, че е била разглезена. Ала също така не беше направена от порцелан.

Колко сила на духа се изисква, за да живееш като селянин?

Тя беше принцесата на Меленгар, дъщеря на крал Амрат Есендън. Можеше да се справи с всичко. Останалите я категоризираха бързо, ала тя не беше като Ленар Пикъринг. Не прекарваше цели дни в преценки коя рокля ще отива най-много на златните й кичури. Ариста прокара пръсти през още капещата си коса и почувства колко е заплетена. Ленар досега да е припаднала.

Дъждът бе спрял и въздухът бе изпълнен с миризмата на трева, кал и червеи. Всичко блестеше, ветрецът сипеше бисерни капки под дърветата. Ариста си беше забравила плаща, намиращ се четири етажа по-нагоре. Конюшните се намираха недалеч, но по времето, когато ги достигна, съжали, че не се е върнала да си вземе наметалото. Трима студенти стояха в сенките, говорейки за новите коне.

— От Меленгар са — рече най-високият, говорейки с уверения, изпълнен с превъзходство тон на млад благородник, разговарящ с нисшестоящи. — Познава се по медфордската дамга на онзи там.

— Лейн, смяташ ли, че Меленгар е паднал? — попита най-ниският.