Нифрон се въздига

След края на битката Ариста бе помогнала за организацията на грижата за ранените. Хората непрекъснато се връщаха при нея с питания за инструкции. Бе ги насочила да погребат телата на онези без близки извън града. Монсеньор Бартоломю отслужи кратка церемония.

Ранените и умиращите изпълваха оръжейната. Импровизирани болници бяха организирани в плевнята на Дънлапови и „Гнома“. Много от хората доброволно предложиха домовете си, особено онези, чиито легла наскоро се бяха опразнили. Тогава бе възникнал въпросът, какво да бъде сторено с вицекраля и останалите имперски поддръжници; сетне и други проблеми. Ариста предложи да бъде сформиран съвет. Така и сториха. Първото им официално дело бе да я призоват в кабинета на вицекраля.

Решението бе единодушно. Съветът бе гласувал да избере Ариста за кралица на Ренидд.

— Тук няма друг със синя кръв — рече Перин. Главата му бе превързана с окървавен плат. — Никой друг не знае как да управлява.

— Но Емъри планираше република — каза им Ариста. — Самоизбрано правителство, като в Делгос. Това беше мечтата му — причината, поради която се би; причината, заради която умря.

— Но ние не знаем как да сторим това — каза доктор Герънд. — Нуждаем се от опит, а вие го имате.

— Прав е — заговори Перин. — Може би след няколко месеца бихме могли да проведем избори, но сър Бректън и армията му са все още на път. Трябва да действаме. Нуждаем се от типа водачество, което ни спечели града — иначе пак ще го изгубим.

Ариста въздъхна и погледна към Ейдриън, седнал близо до прозореца. В качеството си на командир на националистическата армия, той също бе поканен.

— Какво мислиш? — попита го тя.

— Не съм политик.

— Не те карам да бъдеш. Просто искам да зная какво мислиш.

— Ройс веднъж ми каза, че двама души могат да спорят за едно и също, като едновременно са прави. Сметнах го за луд, ала вече не съм особено сигурен, защото смятам, че сега и двете страни казват истината. В мига, в който станете кралица, ще разрушите възможността кралството да стане свободната република, визирана от Емъри. Ала ако някой не застане начело — и то бързо — тази надежда ще угасне и без друго. Така че са прави. Вие сте външен човек, нямате пристрастия — ще бъдете справедлива. И вече всички ви обичат.

— Не ме обичат. Дори не ме познават.

— Те смятат друго. И ви се доверяват. Давате насоки и хората слушат. Точно това е нужно в момента.

— Не мога да бъда кралица. Емъри искаше република, това и ще бъде. Можете да ме назначите за временен кмет на Ратибор и стюард на кралството. Ще управлявам само до установяването на правителство, след което ще се оттегля и върна в Меленгар — тя кимна по-скоро на себе си, отколкото на тях. — Да, така ще мога да съм сигурна, че нещата ще станат.

Присъстващите замърмориха одобрително. След като обсъди още няколко въпроса, съветът излезе на площада, оставяйки Ариста и Ейдриън сами. Навън шумът на тълпата утихна, след което се разнесоха овации.

— Доста сте популярна, Ваше Височество — каза й Ейдриън.

— Твърде популярна. Искат да ми издигнат статуя.

— Чух. Възнамеряват да я издигнат на западния площад, вдигнала меч.

— Не всичко е свършило. Бректън е почти тук, а дори не знаем дали Ройс е стигнал. Ами ако не е успял? А ако е стигнал, а Олрик не го е послушал? Може да не смята за възможно завземането на Ратибор и да откаже да излага кралството на риск. Трябва да сме сигурни.

— Искате аз да отида?

— Не — отвърна тя. — Искам те тук. Нуждая се от теб тук. Но ако Бректън ни обсади, рано или късно ще паднем, тогава ще е прекалено късно за теб. Единствената ни надежда е силите на Олрик да отклонят вниманието на Бректън.

Той кимна и ръката му се заигра с медальона.

— Предполагам за известно време е без значение къде ще бъда.

— Какво имаш предвид?

— Есрахаддон беше в лагера на Гаунт. Помага на националистите.

— Каза ли му за наследника?

Ейдриън кимна:

— Бяхте права. Наследникът е жив. Смятам, че той е Дигън Гаунт.

— Дигън Гаунт е наследникът?

— Забавно, нали? Гласът на народа е и законен наследник на имперския трон. Онази нощ е имало и друго дете. Акушерката е взела оцелелия близнак. Никой друг не е знаел. Нямам представа как Есрахаддон е узнал, ала това обяснява защо помага на Гаунт.

— Къде е сега Есра?

— Не зная. Не съм го виждал от началото на битката.

— Не смяташ…

— Моля? О, не. Сигурен съм, че е добре. Изостана, когато нападнахме силите на Дърмонт. Предполагам, че търси Гаунт и ще се свърже с мен и Ройс, щом това стане — Ейдриън въздъхна. — Ще ми се баща ми да е знаел, че в крайна сметка не се е провалил.

— Във всеки случай ще се погрижа за всичко, преди да тръгна тази нощ. Ще оставя един от капитаните начело на войската. Има един на име Ренкуист, който изглежда интелигентен. Ще го накарам да оправи стените, приготви защитата на портата, постави часови, стражници и стрелци. Трябва да знае как да се справи с всичко това. Ще ви оставя списък с неща, които трябва да направите, като например оттеглянето на цялата армия и околните фермери в града. Трябва да сторите това незабавно.

— Значи тръгваш на сутринта?

Той кимна.