Читаем Нещо лично полностью

Направих крачка напред. Не знаех нищо за вътрешното разположение или за някакви допълнителни конструкции. В замяна на това имах очи и памет. Те ми помогнаха да пресметна, че всички панти на врати, които бях виждал през живота си, представляват тръбички с дължина около сантиметър и половина. Преизчислено към вратите на Джоуи, това означаваше панти с размер малко под два и половина. А предназначението на пантата е да измъкне вратата от рамката, за да може да се отвори. Простата аритметика сочеше, че пролуката между вратата и рамката откъм страната на пантите трябва да е максимално широка, когато тя е отворена под ъгъл от деветдесет градуса. Или два сантиметра и половина в къщата на Джоуи. Но тази врата не беше отворена под ъгъл от деветдесет градуса, а много по-малко — около трийсет и няколко. Което означаваше, че пролуката е не по-голяма от девет милиметра. Но в най-дебелата си част деветмилиметровият парабелум е точно девет милиметра.

<p><strong>56</strong></p>

Отдръпнах очи от пролуката — както снайперистът отмества очи от оптическия мерник. Не исках Кот да усети неизбежната, макар и почти незабележима промяна в светлината, нито пък да чуе дъха ми през същата тази пролука. Той седеше в края на леглото, полуизвърнат към вратата. Личеше му, че е шестнайсет години по-стар, най-вече по бръчките около очите и устата. Общо взето, се беше смалил, но аз усетих и помъдряването му. Беше облечен с кафяв панталон и кафява риза. Евтина стока, каквато и самият аз бих предпочел. Ръцете му бяха отпуснати в скута. Държеше пистолет: браунинг „Хай Пауър“, любимото оръжие на местните.

На леглото до него лежеше гола жена. Непозната за мен. С бяла кожа и жълта коса, на неопределена възраст — между осемнайсет и четирийсет. Ръцете й бяха високо над главата със здраво вързани китки. Също като глезените. Устата й беше запушена с парцал.

Лактите й бяха изкълчени на обратната посока. Гледката не беше от приятните, защото кожата й беше покрита със синини и съсиреци.

Кот взе една спринцовка и й я показа, след което заби иглата близо до лакътя. Извърнала глава, жената го гледаше с оцъклени очи. В тях имаше надежда.

Кот издърпа иглата.

Жената се отпусна и от гърдите й излетя задавено скимтене. Изпълнено с мъка, разочарование и болка. Нуждае се от нещо, което не може да получи.

Направих голяма крачка назад, но без да нарушавам видимостта си през тънката светла линия. Пъхнах моя браунинг в задния джоб на панталона, заех разкрачена стойка и вдигнах глока. С две ръце, в едно плавно и естествено движение, както го бях правил хиляди пъти. След това застрелях Кот през деветмилиметровия процеп. Истинския Джон Кот, а не неговото отражение. Улучих го в средата на челото. От пет метра разстояние. Видях кръглата входна дупка — малка, черна и равна. В следващия миг задната част на черепа му експлодира — нещо, в което нямаше нищо спретнато. Трясъкът на изстрела разтърси ръцете ми и стигна до ушите. Но Кот остана там, където беше. Неподвижен като статуя. Седеше, седеше и седеше. Най-накрая се наклони на една страна и падна от леглото.

Не си направих труда да проверявам състоянието му. Беше паднал по лице и можех да видя мозъка му. Това ми стигаше. Наведох се да претърся джобовете му и открих телефон, който беше копие на моя. След това развързах китките и глезените на жената и издърпах парцала от устата й. Докато търсех с очи нещо, с което да я покрия, тя грабна спринцовката и заби иглата в ръката си.

Затвори очи и натисна буталото. Бавно и методично, докрай.

После зачака.

От устата й започнаха да излитат звуци, които не бях чувал досега — доволно мърморене, сънливо кискане, щастливо възклицание.

Надигна се. Бавно и замаяно, с леко поклащане.

— Искам да махне от тук — каза завалено тя.

С чуждестранен акцент. Източноевропейски. Латвийски или естонски. Изяде някои срички. Отначало помислих, че иска да ме прогони.

— Извади иглата от ръката си — отвърнах аз.

Тя се подчини и захвърли спринцовката на пода.

— Къде са ти дрехите? — попитах.

— Нямам дрехи.

Отскочих до банята и се върнах с хавлия, голяма колкото матрака на двойно легло. Може би обикновена кърпа за Джоуи. Пристъпих към жената и я метнах около раменете й. Тя схвана посланието ми и я придърпа около себе си.

— Как се казваш? — попитах.

— Първо трябва да даде пари — отвърна тя и отново се олюля.

Прибрах глока в джоба си и я хванах за лактите, за да я подкрепя.

— Можеш ли да ходиш?

Тя си пое дъх. По разтеглянето на устните й реших, че ще каже „да“, но в същия миг тя забели очи. Припадна с доволно мъркане. Бях съвсем близо до нея и успях да я подхвана. Налагаше се да я сваля долу и да я сложа да легне някъде, докато открия Бенет. Той щеше да извика линейка, след като ние с Найс напуснем къщата.

Това забавяне едва ли щеше да й се отрази. В момента не се нуждаеше от медицинска помощ. Щеше да й е необходима едва след като започнеше да се свестява.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Утес чайки
Утес чайки

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР ГЕРМАНИИ № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные почти на 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999–2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Несколько пропавших девушек, мертвое тело у горных болот – и ни единого следа… Этот роман – беспощадный, коварный, загадочный – продолжение мирового бестселлера Шарлотты Линк «Обманутая».Тело 14-летней Саскии Моррис, бесследно исчезнувшей год назад на севере Англии, обнаружено на пустоши у горных болот. Вскоре после этого пропадает еще одна девушка, по имени Амели. Полиция Скарборо поднята по тревоге. Что это – дело рук одного и того же серийного преступника? Становится известно еще об одном исчезновении девушки, еще раньше, – ее так и не нашли. СМИ тут же заговорили об Убийце с пустошей, что усилило давление на полицейских.Сержант Кейт Линвилл из Скотланд-Ярда также находится в этом районе, но не по службе – пытается продать дом своих родителей. Случайно она знакомится с отчаявшейся семьей Амели – и, не в силах остаться в стороне, начинает независимое расследование. Но Кейт еще не представляет, с какой жутью ей предстоит столкнуться. Под угрозой ее рассудок – и сама жизнь…«Линк вновь позволяет нам заглянуть глубоко в человеческие бездны». – Kronen Zeitung«И снова настоящий восторг из-под пера королевы криминального жанра Шарлотты Линк». – Hannoversche Allgemeine Zeitung«Шарлотта Линк – одна из немногих мировых литературных звезд из Германии». – Berliner Zeitung«Отличный, коварный, глубокий, сложный роман». – Brigitte«Шарлотте Линк снова удалось выстроить очень сложную, но связную историю, которая едва ли может быть превзойдена по уровню напряжения». – Hamburger Morgenpost«Королева саспенса». – BUNTE«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер
Агент на месте
Агент на месте

Вернувшись на свою первую миссию в ЦРУ, придворный Джентри получает то, что кажется простым контрактом: группа эмигрантов в Париже нанимает его похитить любовницу сирийского диктатора Ахмеда Аззама, чтобы получить информацию, которая могла бы дестабилизировать режим Аззама. Суд передает Бьянку Медину повстанцам, но на этом его работа не заканчивается. Вскоре она обнаруживает, что родила сына, единственного наследника правления Аззама — и серьезную угрозу для могущественной жены сирийского президента. Теперь, чтобы заручиться сотрудничеством Бьянки, Суд должен вывезти ее сына из Сирии живым. Пока часы в жизни Бьянки тикают, он скрывается в зоне свободной торговли на Ближнем Востоке — и оказывается в нужном месте в нужное время, чтобы сделать попытку положить конец одной из самых жестоких диктатур на земле…

Марк Грени

Триллер