Нещо лично

— По тази причина циркът се мести в Лондон. Телефонът ми е с джипиес и ти винаги знаеш къде съм. Целта ти е да отведеш Кот при мен. Непрекъснато разговаряш с него. Знаеш, че ще отидем да проверим Уолъс Корт. Госпожица Найс обаче не те предупреждава предварително. Изведнъж виждаш джипиеса ми на мястото, но не можеш да прехвърлиш навреме Кот. Закъсняло предупреждение, но както и да е. И утре е ден. Междувременно ти си владетелят на света. Политиците са в паника. Готови са да направят всичко за теб. Чувстват ти се задължени. Сега никой не те смята за непотребен. Не само тук, но и в целия свят. Дори лондонските ченгета те обичат. Вече не се говори за оставката ти. Дори да я подадеш, няма кой да я приеме. Защото си победител и в двете посоки. Ако Кот ме свитне, веднага ще го продадеш на Бенет. И ще се окажеш спасител на света, макар че той ще обере лаврите. Ако аз пипна Кот, ти ще обереш лаврите — спасил си света, като смело си рискувал с анонимен цивилен агент. И в двата случая ще бъдеш звезда. И отново ще влезеш в учебниците.

О’Дей не каза нищо.

— Лично си дал парите на съседа — добавих аз. — Как иначе щеше да знаеш, че му липсва един преден зъб?

Никакъв отговор.

— Но знае и някой друг. Аз знам. Кейси Найс — също. Това е причината да се приберем с полет на Кралските военновъздушни сили. Между другото, къде щеше да се приземи твоят самолет? Вероятно в „Гуантанамо“, а? Не се получи. Ние се прибрахме в Америка, свободни и чисти като сълза. Освен това знаем. Сигурен съм, че можеш да провалиш кариерата на госпожица Найс, но мен няма как да ме откриеш. Винаги ще бъда някъде наблизо. А ти ме познаваш добре, генерале. И отдавна. Прекрасно знаеш, че не прощавам и не забравям. Освен това няма да е нужно да направя кой знае какво. Един-два разговора ще бъдат достатъчни. Представяш ли си какво ще се случи, ако руското разузнаване разбере, че ти си убил Хенкин? Желанието им да ти връщат услуги бързо ще секне. И вероятно ще отвърнат на удара. Ще тръгнат слухове за бедния стар Том О’Дей, който е изпаднал в отчаяние и е измислил някаква безумна схема. Помисли си за всички новобранци, които ще се подхилкват. По целия свят, в цялата разузнавателна общност. Това е наследството, което те чака. И което е напълно възможно. Може би ще ти се наложи да живееш с него, може би не. Но не си и помисляй да го пренебрегваш. Сега сме само ти и аз, генерале. Няма как да има хепиенд.

Станах, сложих на бюрото му браунинга на Чарли Уайт и последвах Кейси Найс в коридора. Спуснахме се по стълбите, бутнахме червената врата и се озовахме под открито небе.

Кейси Найс ме закара с грозното бронко до спирката, откъдето можех да взема нощния автобус. На около пет километра от базата. През целия път мълчахме. Тя спря, но нямаше как да слезе, защото трябваше да натиска спирачката. По тази причина повторихме скованата прегръдка от Лондон. Помолих я да поздрави Шумейкър от мен, после се измъкнах от кабината и тръгнах към бетонната пейка. Кейси Найс ми помаха и потегли. Останах да гледам след нея, а когато раздрънканият пикап изчезна в мрака, легнах на пейката и се загледах в звездното небе. Останах така, докато не чух автобуса.

Ходил съм на много места, които не помня, но месец по-късно се озовах в Тексас, в един автобус, който минаваше съвсем близо до Форт Худ, а някакъв униформен остави на седалката последния брой на „Арми Таймс“. Физиономията на О’Дей беше на първа страница, а некрологът му — на една от вътрешните. Текстът изясняваше детайлите от предишни новини. Изстрелът бил инцидентен, докато той разглеждал непознат тип оръжие, пленено в Европа. Възможно било нещастието да бъде обяснено и с късния вечерен час. Слуховете за приземяването на самолет на британските Кралски военновъздушни сили минути преди инцидента не били верни. О’Дей щял да бъде награден посмъртно с още три медала. На негово име щял да бъде кръстен мост в Северна Каролина над рекичка, която е пресъхнала през по-голямата част от годината.