Читаем Нещо лично полностью

Което изобщо не беше трудно. От гледна точка на балистиката вратата вече беше отворена. Всеки от нас би могъл да стреля директно през нея. Но в неговия случай това би било пилеене на патрони, защото нямаше да улучи нищо. Би могъл, но само ако се ориентира по звука. За него стените и подовете не съществуваха. Той живееше в прозрачна къща. В буквалния смисъл на думата.

Но със сигурност би искал да гледа. Човек, който се събужда и ляга с една и съща моя снимка на стената, непременно ще поиска да види как поемам куршума. И как падам. Вероятно си го е представял по време на всяко занимание с йога. Визуализирай успеха си. Беше чакал този момент цели шестнайсет години. Може би наистина щеше да отвори вратата.

— Първо трябва да поговорим, Кот — подвикнах аз. Никакъв отговор.

— Без мръсни номера — добавих. — Ти забравяш за мен, аз — за теб. Всеки си тръгва по пътя. Трябва да преодолееш всичко, което таиш в душата си. Няма смисъл да правиш циркове. Вкарвал съм куп народ в затвора, но никой не ми се е сърдил затова.

Долових тихо проскърцване. В първия момент помислих, че идва от вратата, но се оказа, че е от противоположната посока, откъм горния край на стълбището. С крайчеца на окото си зърнах как някакво дете прекосява на бегом площадката и изчезва в коридора след нея. Малко момче, помислих си аз. Нима е възможно Бенет да не ме предупреди? Къде е майка му? Какво става, по дяволите?

Отместих пръст от спусъка на глока.

След което се включи задната част на мозъка ми, която обяви, че това не е дете. Защото не беше нито закръглено, нито кльощаво или еластично. Тялото му беше сковано и някак износено, като на възрастен човек. Дребен, не повече от метър и седемдесет, който притича покрай високия метър и половина парапет, покрай петдесетсантиметровите первази и високите над четири метра стени.

Не беше малко момче.

Беше Джон Кот.

Направих опит да извикам в паметта си архитектурните планове на къщата. Трябваха ми детайли. Коридорът на втория етаж започваше от стълбището и свършваше при кръглия прозорец над входната врата. От него излизаха разклонения — към апартамента за гости, пред който се намирах в момента, и към гигантската спалня точно срещу него. Кот не се насочи към мен, но едва ли щеше да увисне от кръглия прозорец. Защо да го прави? Следователно се намираше в спалнята на Джоуи.

Отдолу долетя гласът на Бенет.

— Ричър? Добре ли си там горе?

— Махай се от тук, Бенет! — изкрещях в отговор аз. — Нямаш причини да се намесваш!

Ослушах се за отговор, но такъв не дойде.

Опитах вратата на апартамента за гости, която се оказа отключена. Влязох и се огледах. Бях виждал такива апартаменти, предлагани от някои хотели, но те бяха значително по-малки. Този беше напълно обособен — с къс коридор, тоалетна, кухненски бокс, хол и две спални със самостоятелни бани. Спалнята отляво беше неизползвана, но в другата бяха нещата на Кот. Които не бяха много. Завивка и раница. Предположенията на Найс в Арканзас излязоха верни. Завивката се оказа спален чувал, а раницата беше по-скоро торба от напукана черна кожа, пълна с тениски, бельо и боеприпаси.

Боеприпасите бяха два типа — 9-милиметрови патрони „Парабелум“ и далекобойни патрони калибър .50, които рязко се различаваха едни от други. Пистолетните патрони изглеждаха малки и изискани, като бижута. За разлика от тях снайперските приличаха по-скоро на малки снаряди, използвани от бойните самолети. Само гилзата им беше дълга десет сантиметра.

Прерових всяка педя от апартамента, но не открих нищо повече.

Но открих пушката.

Под леглото на Кот, затворена в калъф по поръчка. Беше такава, каквото трябваше да бъде — берета с дължина близо два метра, тежка почти петнайсет килограма заедно с патроните и оптическия мерник. Произведена в Тенеси. Втора ръка струваше колкото запазен седан. Изритах оптическия мерник от стойката му, тъй като нямах време за друго, и побързах да се измъкна в коридора.

Архитектурните планове казваха, че трябва да измина десет метра наляво, да завия и да измина още седем надясно. След което отново наляво, за да стигна до нещо като триъгълно антре пред самата спалня. Във въпросните планове то вероятно беше наречено ниша. Вратата на спалнята гледаше към коридора.

Продължавах да държа браунинга в лявата си ръка, а глока в дясната. Приличах на някакъв каубой от старите черно-бели филми. Никога не съм вярвал на каубойските истории, особено на способностите на онези здравеняци да стрелят едновременно вляво и вдясно. В това нямаше нищо добро. Беше по-разумно да се концентрирам върху глока, сякаш той е единственото оръжие в ръцете ми. А ако в същото време браунингът засвятка и затрещи, без синхрон и без прицел — още по-добре.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Утес чайки
Утес чайки

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР ГЕРМАНИИ № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные почти на 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999–2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Несколько пропавших девушек, мертвое тело у горных болот – и ни единого следа… Этот роман – беспощадный, коварный, загадочный – продолжение мирового бестселлера Шарлотты Линк «Обманутая».Тело 14-летней Саскии Моррис, бесследно исчезнувшей год назад на севере Англии, обнаружено на пустоши у горных болот. Вскоре после этого пропадает еще одна девушка, по имени Амели. Полиция Скарборо поднята по тревоге. Что это – дело рук одного и того же серийного преступника? Становится известно еще об одном исчезновении девушки, еще раньше, – ее так и не нашли. СМИ тут же заговорили об Убийце с пустошей, что усилило давление на полицейских.Сержант Кейт Линвилл из Скотланд-Ярда также находится в этом районе, но не по службе – пытается продать дом своих родителей. Случайно она знакомится с отчаявшейся семьей Амели – и, не в силах остаться в стороне, начинает независимое расследование. Но Кейт еще не представляет, с какой жутью ей предстоит столкнуться. Под угрозой ее рассудок – и сама жизнь…«Линк вновь позволяет нам заглянуть глубоко в человеческие бездны». – Kronen Zeitung«И снова настоящий восторг из-под пера королевы криминального жанра Шарлотты Линк». – Hannoversche Allgemeine Zeitung«Шарлотта Линк – одна из немногих мировых литературных звезд из Германии». – Berliner Zeitung«Отличный, коварный, глубокий, сложный роман». – Brigitte«Шарлотте Линк снова удалось выстроить очень сложную, но связную историю, которая едва ли может быть превзойдена по уровню напряжения». – Hamburger Morgenpost«Королева саспенса». – BUNTE«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер
Агент на месте
Агент на месте

Вернувшись на свою первую миссию в ЦРУ, придворный Джентри получает то, что кажется простым контрактом: группа эмигрантов в Париже нанимает его похитить любовницу сирийского диктатора Ахмеда Аззама, чтобы получить информацию, которая могла бы дестабилизировать режим Аззама. Суд передает Бьянку Медину повстанцам, но на этом его работа не заканчивается. Вскоре она обнаруживает, что родила сына, единственного наследника правления Аззама — и серьезную угрозу для могущественной жены сирийского президента. Теперь, чтобы заручиться сотрудничеством Бьянки, Суд должен вывезти ее сына из Сирии живым. Пока часы в жизни Бьянки тикают, он скрывается в зоне свободной торговли на Ближнем Востоке — и оказывается в нужном месте в нужное время, чтобы сделать попытку положить конец одной из самых жестоких диктатур на земле…

Марк Грени

Триллер