Нещо лично

На този етап Джоуи се превърна в истинска фурия. Зърнал ме на земята, той се понесе напред. С леко накуцваща походка, но въпреки това бързо и целенасочено, с единствената мисъл да ме довърши, тук и веднага. Успях да скоча на крака и да се отместя от пътя му. После започнах отново, но тактиките ми бяха на изчерпване. Оставаха ми около шест минути. Продължавах да се движа, без да забравям нито за миг къщата в далечината. В един момент сложните маневри дадоха резултат и той се извъртя на една страна. Нанесох му още един светкавичен ритник в счупеното коляно, но с цената на нарушено равновесие. И веднага бях наказан с удар, нанесен с опакото на дланта. Може би просто бясна реакция, може би трезва преценка на позицията ми в този момент. Но каквато и да беше причината, той спечели рунда. Масивната му лапа се стовари върху челото ми. Изпитах чувството, че съм се блъснал с пълна скорост в бетонна стена.

Отлетях назад и се проснах по гръб, но предишните действия все пак ми спасиха живота. Той не успя да се обърне. Просто не знаеше как. Коляното му вече беше блокирано. Може би не изпитваше болка, но биомеханиката си има свои закони. Изпълзях метър назад, както си бях по гръб, и отново се надигнах. За секунда останах с длани на коленете. Дишах тежко и примигвах замаян. Бях му нанесъл цели пет жестоки удара — един ляв и два десни прави, плюс два ритника, но той все още беше на крака. Въпреки че вторият десен прав би трябвало да повали всяко човешко същество. А също така кон, горила или слон.

Имах проблем.

После си помислих за футболния мач, който гледаше онази нощна птица зад пердетата. Сведох очи към моравата. Гладка, плоска и равна, с влажна от нощната роса трева. Джоуи гледаше в обратна посока. Отстъпих крачка назад, засилих се и се плъзнах напред. Бедрото ми едва докосваше тревата, но пищялите ми влязоха в действие. Улучих го отзад в бедрото. Груб фаул във футбола. За жълт картон. А може би и за червен, ако се отчете зла умисъл. Която в моя случай присъстваше в изобилие. Спънах го в буквалния смисъл на думата. С бедра, глезени, пети. И той се вдигна във въздуха. За да се върне обратно. По гръб, с тежък тътен. Театрално падане на разглезена европейска футболна звезда.

После дойде ред на обратното сърфиране, до изправено положение, завъртане и лек разкрач. Измъкнах глока от задния си джоб и подскочих напред. Като хлапе, което с радостен вик скача в снежна пряспа. Но в моя случай радостта отсъстваше, а снежната пряспа беше шкембето на Джоуи. Завъртях глока по начин, който щеше да ми осигури максимално добро съприкосновение с целта. Получи се един перфектен триъгълник — лявото ми коляно, дясното ми коляно и дулото на глока, което потъна в слънчевия му сплит, подкрепено от всичките сто и десет килограма на собственото ми тяло, при това движещи се с мълниеносна скорост. Натиснах спусъка едва след като усетих, че стоманата е проникнала максимално навътре.

Бях привърженик на третото правило.

На лекция по патология биха дефинирали всичко това като фатална входна рана. Дулото беше плътно притиснато в корема му и, естествено, първото нещо, излетяло от него, беше куршумът. Пробивайки съвършено кръгла дупка с диаметър девет милиметра. Но съвършенството не беше траяло дълго, защото бе последвано от мощно изригване на газове, които бяха в състояние да се движат единствено напред, в дълбочината на дупката, прониквайки във вътрешността на тялото, която далеч не бе толкова твърда, колкото стоманеното дуло на пистолета. В резултат газовете светкавично се превърнаха в нажежен балон с размерите на баскетболна топка, който пръсна кожата в зоната на проникването и миг след като газовете намериха своя път навън, там зейна огромна рана с формата на петолъчка.

Първото предимство на тази операция беше, че го уби на място. От подобно разстояние, горе-долу в центъра на мишената, с много жизненоважни органи зад нея: сърце, бели дробове, всевъзможни артерии, гръбначен стълб. Второто предимство бяха чистото проникване и бързото излизане от другата страна. Което само по себе си би могло да убие известно количество земни червеи. А може би и ларвите на други паразити. Ако действително беше така, боулинг клубът би трябвало да ми благодари.

И накрая, третото предимство се съдържаше във факта, че огромният гръден кош на Джоуи беше изиграл ролята на заглушител. С размерите на нефтен варел. Който свърши много добра работа. Изстрелът прозвуча слабо и някак невинно. Но въпреки това Бенет избра предпазливостта.

— Чух го — обяви той, след като се изправи до мен.

— Разбира се, че си го чул — отвърнах. — Беше само на петнайсет метра от тук.

— След като аз съм го чул, значи са го чули и съседите.

После извади телефона си и набра само една дума.

— Какво е това? — попитах.

— Един от нашите. Ако някой позвъни в местния полицейски участък, той ще има грижата да обясни, че става въпрос за невинно пропукване на автомобилен ауспух.

— Можеш да го направиш още сега?

— Вече го направих.

— Преди колко време?

— Част от неудобствата бяха отстранени още в самото начало на процеса.

Замълчах.