Некромантът

В свят от зелен пясък, който се къдреше и движеше в хипнотични шарки. Гигантско червено слънце изпълваше небето толкова близко, че можеха да видят огнените езици, виещи се от него. Слънчевите изригвания съответстваха на шарките в пясъка. Тук тринайсетте порти бяха изградени от блестящ кварц.

— Пак първата порта — каза Маретю и се стрелна между две ниски колони.

Този път светът бе от лед и вонеше на вкиснато мляко, а тринайсетте порти изглеждаха като направени от пресечена сметана.

— През втората порта…

В свят от метал, където земята бе стоманена, небето — с цвят на олово, а тринайсетте порти представляваха плочи от ръждиво желязо.

— Третата порта…

Свят на отровна жълта мъгла, изпълнен със звуци, наподобяващи жален бебешки плач. Тринайсетте порти бяха безформени, полюшващи се димни стълбове, които едва се различаваха в мъглата.

— Петата порта…

В свят от черно масло и лепкав катран, където метални насекоми ядяха маслото, а тринайсетте порти бяха сложни форми, издялани от цели парчета въглен.

— Осмата порта…

Свят, унищожен от катаклизъм, празната черупка на някакъв град и дъжд с вкус на пепел. Една сграда, която може би някога е била хотел, имаше тринайсет зейнали врати.

Маретю посочи.

— Последната порта, тринайсетата72…

Излязоха на полегат склон, покрит със ситни жълти и бели цветчета. Небето над тях бе бледосиньо, нашарено с бели облаци, а въздухът бе топъл и миришеше на сол.

Всички вдишаха дълбоко, прочиствайки дробовете си от противните миризми и вкусове на Сенкоцарствата. Маретю тръгна нагоре по хълма, а когато стигна до билото, спря и впери поглед в далечината. Един по един, безсмъртните се качиха при него.

Гледаха надолу към райски остров.

Под тях, докъдето им стигаше погледът, се простираше златен град. От тази огромна височина той приличаше на лабиринт, с блестящи сини канали, които го обграждаха и се виеха през него. Безброй многоцветни знамена и вимпели се вееха над сградите, а в ароматния въздух се носеха приглушените звуци на музика и смях.

В самия център на острова се извисяваше огромна стъпаловидна пирамида. Върхът й бе плосък и покрит с хиляди пилони със знамена, а дребните точици, които щъкаха нагоре-надолу по стените й, даваха някаква представа за невероятните й размери.

— Вие виждате легендарната Пирамида на слънцето — каза Маретю и посочи с куката си. — Добре дошли на остров Дану Талис.

Глава 66

Прометей сгъна мобилния си телефон и погледна към Никола и Пернел. Древния видимо се бе състарил през последния час. Червената му коса се бе прошарила и той изглеждаше уморен и болен.

— Нитен се обади — каза той много тихо и двамата Фламел разбраха, че новините не са добри. — Джош е призовал Коатликуе. Софи, Нитен и Ифа пристигнали точно когато тя излизала от Сенкоцарството си, но още била държана от някаква магия на Дий. Джош случайно я пуснал в света. — Гласът му натежа и в сълзите, изтърколили се по бузите му, имаше бял дим. — Ифа се пожертвала, за да изтегли Коатликуе обратно в затвора й. Жената-воин я няма вече. Отиде си завинаги.

— Ами близнаците? — прошепна Пернел.

— Софи е в безопасност, с Нитен. Но когато Магьосника и Деър избягали, Джош тръгнал с тях. По свой собствен избор. Загубихме го. Минал е на страната на Тъмните древни.

Бележка на автора Алкатраз

„Нарекох този остров Isla de los Alcatraces (Островът на пеликаните), защото тук има такова изобилие от тях“.

Испански лейтенант Хуан Мануел де Аяла, 1775г.

Всички места, използвани в „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“, са истински. В четирите публикувани досега книги можете да проследите пътуването на близнаците през Сан Франциско до Мил Вали; по улиците на Париж; от гара „Сейнт Панкрас“ на Юстън Роуд в Англия до Стоунхендж; и от Саусалито до Пойнт Рейес и обратно в сърцето на Сан Франциско. Има едно място, което играе важна роля в четирите книги и около което се върти останалата история: Алкатраз.

Скалата е ключова за тази поредица.

Макар че е официално открита и кръстена от Хуан Мануел де Аяла през 1775 година, местните индианци олони, или костано, са събирали яйца и са ловили риба около острова поколения преди това. Няма свидетелства някога там да е съществувало постоянно селище, макар че близкият Ангелски остров е бил населен.

През 1853 година на Алкатраз е построен първият фар на Западното крайбрежие. Тъй като мъглата често правела фара безполезен, в него имало камбана, която да се бие на ръка. Сто и десет години по-късно, през 1963-та, той бил автоматизиран. Къщата с камбаната за мъгла стои и до ден-днешен; фарът още работи.