Читаем Не пушете! Затегнете коланите! полностью

— Това ли е единственият начин за разговор между нас? — попита старият индус, след като напразно бе се озърнал за задължителното конферансие, преценявайки дали е съвместимо с достойнството на поста и с личното му достойнство да участвува в представлението по такъв начин.

„Да, ние разбираме вашите езици, ще направим съобщението си, на който език пожелаете.“

— Къде се намира тази звездна система? — подвикнаха от залата.

„Щом сте я открили и нарекли, трябва да я знаете, наблизо е и този район на Галактиката принадлежи към нея.“

Председателствуващият понечи да стане, усети, че ще щръкне неприятно над прекалено ниската им редица, и остана на мястото си. Но бе решил вече да приключи играта по най-бързия начин:

— Тогава позволете ми да ви приветствувам с „Добре дошли“ на нашата планета. Бъдете наши добри гости. Както тук се стараем да живеем в мир помежду си, така горещо е и нашето желание да живеем в мир и приятелство с всички други цивилизации във Вселената. Ако желаете, останете сега на нашето заседание. После ще ви покажем нашага Земя, дано тя отговори на вашите мерки за красота и ви се стори хубава.

„Беше хубава. Съсипали сте цялата планета и ние ще ви поискаме обезщетение за това.“

Заедно с фотосветкавиците в залата бликна кратък смях. Представлението ставаше разбираемо — някакъв макар и неуместен, но все пак остроумен номер в защита на природата. Сега това беше по-актуално и от правата на човека.

— Следващата точка от дневния ред на общото събрание е изработването на харта за защита на природата — каза малко по-хладно председателят. — Готова е, остава само да бъде гласувана.

„Нямаме пред вид това. Звездата, която наричате Слънце, заедно с всичките й планети принадлежи на нас, вие сте се настанили на нея въпреки решението на Галактическия съвет. Длъжни сте в най-кратък срок да я опразните, защото ни е нужна. Това е, което имаме да ви съобщим.“

След първия миг на стъписването залата избухна в спонтанен смях. Такъв обрат в атракцията никой не бе очаквал. Пък и след като бяха свикнали с плашещите физиономии на джужетата, сега те им се сториха смешни. А надписите явно пародираха комиксите, само дето не се появяваха в мехури пред устата, а светваха над главите им като върху невидимо светлинно табло.

Носителят на Нобеловата награда за мир помоли за тишина и попита няма ли желаещ да възрази на гостите от чуждата цивилизация. Може би някой от постоянните представители на Съвета за сигурност?

Шеговитата му стрела, отправена към ония сили, носещи главната отговорност за положението на Земята, предизвика буйно веселие сред държавите от третия свят. Никой, естествено, не се вдигна — нито от великите, нито от средно великите или малко великите сили. А оживлението нарасна с новия надпис:

„Ако цивилизацията, наричаща себе си човечество, действително желае да живее в мир с другите цивилизации, тя не бива да реагира така на нашето съобщение. Ние не знаем откъде сте дошли, навярно от друга галактика, защото на галактическия съюз не бе известно вашето съществуване. Най-напред сте нарушили закона, като, влизайки в Галактиката, не сте се регистрирали в галактическия съюз. Втори път сте го нарушили, като сте заселили без позволение една вече заета космотория. Макар и да се намира в този отдалечен край, тя принадлежи на нашата галактика. Ето документа, издаден ни от галактическия съюз, в който е очертана нашата космотория!“

Над надписа, пак сякаш върху невидимото светлинно табло, се появи огромна окръжност, в която светеха двайсетина разнокалибрени звезди — двойни, тройни и четворни, бели, жълти, сини, червени, с миниатюрните топчици на планетите около тях, с бледите линии на кометите, с някакви тъмни и светли петна. В долния край на окръжността имаше нещо, което може би представляваше текст, но знаците бяха чужди за човешкото възприятие.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Нечаянное счастье для попаданки, или Бабушка снова девушка
Нечаянное счастье для попаданки, или Бабушка снова девушка

Я думала, что уже прожила свою жизнь, но высшие силы решили иначе. И вот я — уже не семидесятилетняя бабушка, а молодая девушка, живущая в другом мире, в котором по небу летают дирижабли и драконы.Как к такому повороту относиться? Еще не решила.Для начала нужно понять, кто я теперь такая, как оказалась в гостинице не самого большого городка и куда направлялась. Наверное, все было бы проще, если бы в этот момент неподалеку не упал самый настоящий пассажирский дракон, а его хозяин с маленьким сыном не оказались ранены и доставлены в ту же гостиницу, в который живу я.Спасая мальчика, я умерла и попала в другой мир в тело молоденькой девушки. А ведь я уже настроилась на тихую старость в кругу детей и внуков. Но теперь придется разбираться с проблемами другого ребенка, чтобы понять, куда пропала его мать и продолжают пропадать все женщины его отца. Может, нужно хватать мальца и бежать без оглядки? Но почему мне кажется, что его отец ни при чем? Или мне просто хочется в это верить?

Катерина Александровна Цвик

Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Детективная фантастика / Юмористическая фантастика