Мъртви за света

— А ти, Джейсън, не си бил там… където и да е било това… по твое желание, нали? Отсъства от работа, принуди ни да похарчим хиляди долари от общинския бюджет за издирването ти и наруши спокойствието на стотици хора. А сега лежиш тук и ни лъжеш в очите! — към края на монолога си Анди почти крещеше. — И за капак на всичко същата нощ, когато се появяваш ти, онзи вампир от плакатите се обажда в шривпортското полицейско управление и заявява, че и той имал амнезия, но вече се възстановявал! О, да не забравя и пожара в Шривпорт, където били намерени какви ли не странни трупове. И вие се опитвате да ми кажете, че между всичко това няма връзка?

Двамата с Джейсън се спогледахме изненадано. Всъщност между случилото се с Ерик и Джейсън нямаше никаква връзка, но съвпадението наистина изглеждаше подозрително.

— Какъв вампир? — попита Джейсън.

За миг дори самата аз му повярвах.

— Да си тръгваме, Елси — отсече Анди и рязко затвори бележника си. После с такава сила тикна писалката в горния джоб на якето си, че се изненадах как не проби дупка. — Този кучи син няма да ни каже истината!

— А защо ми е да крия истината от вас, ако я знаех? — попита Джейсън. — Да не мислите, че не искам да докопам онзи, който ми причини това? — звучеше абсолютно искрен. Сто процента. Защото наистина го сърбяха ръцете да докопа Фелтън.

Двамата полицаи сякаш омекнаха, особено Елси Бек, но въпреки това си тръгнаха обидени. Стана ми жал за тях, но просто не можех да им кажа истината.

По-късно през деня Арлийн мина да ме вземе, за да прибера колата си от „Мерлот“, и още от вратата се хвърли да прегръща Джейсън.

— Хубавичко уплаши сестра си, калпазанин такъв — нахока го тя с престорена свирепост. — Да не си посмял да я тревожиш така повече.

— Ще се постарая — отвърна Джейсън и се насили да се усмихне дяволито. — Добра сестричка си имам.

— Аха, това е самата божия истина — кисело потвърдих аз. — Щом взема колата, мисля направо да ти откарам у вас, братко мой.

Джейсън ме погледна уплашено. Горкият ми брат никога не е обичал самотата, а сега, след дългата изолация в ледената барака, сигурно изпитваше ужас да остане сам.

— Слухът за завръщането ти е плъзнал из целия град. Обзалагам се, че в момента всички девойки в Бон Темпс се надпреварват да ти сготвят нещо вкусно — каза Арлийн и Джейсън видимо се развесели. — А и аз разправям наляво-надясно, че си на легло.

— Благодаря, Арлийн — отвърна брат ми. Вече звучеше почти като стария Джейсън.

По пътя към града отново повдигнах тази тема.

— Страшно съм ти благодарна, че успя да го развеселиш, Арлийн. Дори не мога да си представя какво е преживял. Не знам колко време ще му е нужно, за да го преодолее.

— Миличка, не се тревожи за Джейсън. Той винаги излиза сух от водата. Дори си мисля, че трябва да се яви на кастинг за „Survivor“!

През целия път до града се забавлявахме с идеята да организираме епизод от шоуто на местна почва.

— Представяш ли си какъв успех ще има! „Оцеляване: Бон Темпс“. Да пуснат участниците по маршрута на спасителния отряд, с всичките му диви свине и отпечатъци от лапи на пума — кискаше се Арлийн. — Двамата с Так ще си вземем пуканки и ще се заливаме от смях.

Това ми даде повод да насоча разговора към Так — любимата й тема напоследък — и Арлийн успя да се справи и с моето скапано настроение. Много я биваше в тези неща. Щом стигнахме бара, двамата със Сам си поговорихме насаме в склада. Каза ми, че Анди и Елси се отбили да проверят дали неговата версия съвпада с нашата.

Понечих да му благодаря още веднъж, но той побърза да махне с ръка.

Закарах Джейсън у тях въпреки тлъстите му намеци, че с удоволствие би останал при мен още една нощ. Взех пушката му с нас и го помолих да я почисти още същата вечер. Той обеща и ме погледна някак странно. Очевидно отново му се искаше да попита защо съм я използвала. Но постъпи мъдро и не го направи.

Тази вечер отново ми предстоеше нощна смяна, така че преди работа щях да имам малко свободно време само за мен. Почувствах се страхотно. По пътя към вкъщи не срещнах никакви полуголи мъже и в продължение на цели два часа никой не цъфна на входната ми врата с житейските си проблеми на гръб. Телефонът също мълчеше. Блаженство. Успях да сменя чаршафите на двете легла, да ги изпера, да забърша пода в кухнята и да подредя килера, в който се помещаваше вампирското скривалище. И тогава на вратата се почука.

Знаех кой може да е. Навън вече беше тъмно и — точно както очаквах — на предната ми веранда стоеше Ерик.

Изглеждаше много нещастен.

— Нещастен съм — заяви той без всякакви предисловия.

— О, така ли? Веднага зарязвам всичко и започвам да те утешавам! — възмутено отвърнах аз.

Той навири едната си вежда и ме изгледа отвисоко.

— Ще проявя учтивост и ще попитам дали мога да вляза.

Не бях отменяла поканата му, но той очевидно държеше да бъде любезен. Колко тактично.

— Да, заповядай — казах аз и отстъпих назад.

— Халоу е мъртва. Очевидно процедурата по развалянето на проклятието е била доста мъчителна.

— Пам си знае работата.

Ерик кимна отсечено.