Мъртви в Далас

— Не разполагам с доказателства, които биха могли да се използват в съда — казах аз и подпрях ръце върху гърдите му. — Но разбрах кои са извършителите. Майк, Том и може би Клео.

— Много интересно — отвърна Ерик без капчица искреност и плъзна език в ухото ми. Това винаги ме е възбуждало и аз започнах да дишам учестено. Сексът без любов май започваше да ми се нрави. Но аз харесвах Ерик, поне в моментите, когато не се страхувах от него.

— Престани! — казах аз след усилена вътрешна борба. — Това изобщо не ми харесва. — Отблъснах го с всички сили, но той изобщо не се помръдна. — Ерик, чуй ме! Направих всичко възможно за Лафайет и Анди Белфльор, макар че едва ли е достатъчно. Но той все пак е полицай и тази информация със сигурност ще му е полезна. Оттук нататък да се оправя сам и да търси улики за пред съда. Не съм чак толкова самоотвержена и нямам желание да се връщам вътре.

— Суки — каза Ерик, без да обръща внимание на думите ми. — Отдай ми се.

Прям до безобразие!

— Не — отвърнах аз възможно най-решително. — Не!

— Не се притеснявай от Бил. Аз ще те защитя!

— Ти си този, който ще има нужда от защита! — малко необмислено заявих аз.

— Смяташ, че Бил е по-силен от мен?

— Не желая да обсъждаме това. — И въпреки това продължих темата. — Ерик, оценявам желанието ти да ми помогнеш, оценявам и готовността ти да ме придружиш на това ужасно място.

— Повярвай ми, Суки, тази помийна яма е нищо, ама нищичко в сравнение с някои от местата, на които съм бил.

Повярвах му на мига.

— Добре, но за мен това място е отвратително. Предполагам, че поканата ми е създала у теб погрешни впечатления, но държа да подчертая, че тази нощ нямам намерение да се отдавам на никого. Бил е моят любим, край на дискусията! — Думите Бил и любим звучаха абсурдно в едно и също изречение, но така или иначе, Бил изпълняваше точно такава роля в моя живот.

— Радвам се да го чуя! — чу се познат глас. — Тъкмо се чудех дали да вярвам на очите си.

Аз пък се чудех дали да вярвам на ушите си.

Ерик се изправи, а аз се плъзнах по капака на колата и тръгнах в посоката, от която идваше гласът на Бил.

— Суки — каза той, когато се приближих. — Май вече никъде няма да те пускам сама!

Все още не го виждах много добре в тъмното, но сякаш не ми се радваше особено. Не че го обвинявах…

— Направих огромна грешка! — изрекох аз с искреност, която извираше от дъното на сърцето ми. После го прегърнах.

— Миришеш на Ерик! — прошепна той в ухото ми. Вечно му миришех на чужди мъже. Хвана ме срам и имаше защо.

В следващия миг се случи нещо напълно неочаквано.

От храстите излезе Анди Белфльор с пистолет в ръка. Огромен пистолет. Дрехите му изглеждаха раздърпани и изцапани.

— Суки, дръпни се от вампира — каза той.

— Не — отсякох аз и се притиснах още по-плътно до Бил. Нямах представа кой кого предпазваше, аз него или той мен. Но Анди искаше да ни отдели един от друг, а аз нямах никакво намерение да му се подчиня.

От верандата на къщата се чуха гласове. Значи някой наистина ни бе наблюдавал от прозореца — а аз си мислех, че Ерик ме лъже, — защото не вдигахме никакъв шум, но все пак бяхме успели да привлечем вниманието на гуляйджиите. Оргията очевидно продължаваше с пълна пара. Том Хардауей беше гол, Джен — също, а Яйцето изглеждаше още по-пиян.

— Миришеш на Ерик! — повтори Бил в ухото ми. Отстъпих назад, напълно забравила за въоръжения Анди, и дадох воля на гнева си.

По принцип не ми се случваше често да избухвам, но напоследък като ли започваше да ми става навик. Действаше ми ободряващо.

— Гледай ти каква била работата! А аз дори не мога да разбера ти на какво точно миришеш! Знам само, че си бил с шест жени, това честно ли е, а?

Бил зяпна от изненада. Зад гърба ми се разнесе смехът на Ерик. Групата на верандата мълчеше и слушаше. А на Анди явно не му харесваше, че никой не обръща внимание на човека с оръжието.

— Съберете се в група — изрева Анди. Очевидно беше прекалил с алкохола.

Ерик сви рамене.

— Някога имал ли си вземане-даване с вампири, Белфльор? — попита той.

— Не — отвърна Анди. — Но съм добре подготвен. Пистолетът е зареден със сребърни куршуми.

— Само че… — започнах аз, но Бил запуши устата ми с длан. Сребърните куршуми улучваха смъртоносно само върколаци, макар че вампирите също ги понасяха много тежко.

Ерик вдигна вежди и се запъти към участниците в оргията. Бил ме улови за ръката и двамата се присъединихме към тях. За пръв път ми се прииска да узная какви мисли се въртяха в главата му.

— Кой от вас беше? Или всички участвахте, а? — извика Анди.

Никой не обели дума. Аз стоях до Тара, която трепереше от студ в червеното си бельо. Страхуваше се, но това изобщо не ме изненада. Реших да прочета мислите на Анди и се фокусирах върху него. Честно казано, не е лесна работа да бъркаш в мозъка на пияница, защото те мислят само за глупости, а на паметта им изобщо не може да се разчита. В главата на Анди протичаше съвсем слаба мисловна дейност. Не харесваше никого от присъстващите, в това число и себе си, и беше твърдо решен да се добере до истината.

— Суки, ела тук — извика той.

— Не — отвърна Бил вместо мен.