Мъртви в Далас

— О, да — с готовност се съгласи Яйцето. — Да, Ерик е… здрав като бик. Разнообразието е хубаво нещо.

— Аха, от това по-голямо разнообразие, здраве му кажи — измърморих аз. Яйцето продължаваше да се бори с копчето ми. Май изобщо не трябваше да идвам. Той не мислеше за нищо друго, освен за задника на Ерик. Впрочем не само за задника му.

Сякаш усетил, че говорим за него, Ерик се промъкна иззад гърба ми и ме придърпа към себе си, освобождавайки ме от тромавите пръсти на Яйцето. Изпитах огромно облекчение. Малко неща могат да бъдат по-противни от това да видиш как хора, които си познавал цял живот, се държат като разгонени животни. Сигурно и лицето ми го издаваше, затова се обърнах към Ерик и обвих ръце около врата му. Той измърка доволно и с радост откликна на безмълвната ми покана. И след като вече не се тревожех дали някой вижда лицето ми, спокойно можех да развихря телепатичните си способности. Ерик напъха езика си между устните ми и мозъкът ми съвсем се размекна. В стаята имаше няколко много силни мисловни „предавателя“ и вече се чувствах не като себе си, а като съобщителен канал за хорските въжделения.

Първо ме връхлетяха мислите на Яйцето. Спомняше си за Лафайет; за тъмната му кожа, за сръчните му пръсти и силно гримираните му очи, за съблазнителния му шепот. Сладките спомени се разсеяха и на тяхно място се появиха други, много по-неприятни… Лафайет се дърпаше и гневно протестираше… после започна да пищи…

— Суки — прошепна Ерик в ухото ми толкова тихо, че никой друг да не го чуе. — Суки, успокой се. С мен си в безопасност.

Погалих шията му и веднага усетих, че някой стои зад него.

Ръката на Джен се обви около кръста му и започна да гали собствения ми задник. Допирът й до мен я превърна в идеален „изпращач“ и аз побързах да се заровя в съзнанието й. Започнах да го разлиствам като книга, но не прочетох нищо интересно. Мислеше единствено за анатомията на Ерик и се тревожеше, че е твърде обсебена от гърдите на Клео. Нищо, което да ми върши работа.

Смених посоката и се вмъкнах в главата на Майк Спенсър, където открих купчина гнусотии, точно както и очаквах. Открих, че докато мачкаше тъмните гърди на Клео, си представяше друга тъмна кожа — студена и безжизнена. И се възбуждаше от това. В съзнанието му видях как Джен спи на дивана, а Лафайет крещи, че ако не престанат да му причиняват болка, ще разкаже на всички какво е правил и с кого… видях как юмрукът на Майк се спуска надолу… видях и Том Хардауей, коленичил върху крехкия гръден кош на Лафайет…

Стигаше ми толкова! Трябваше да се махна, и то веднага. Нямах сили да остана там и минута повече, дори да не бях разбрала онова, което ми трябваше. Не виждах как Порша би могла да изтърпи това мероприятие, още повече че тя не притежаваше моята „дарба“ и щеше да й се наложи да остане по-дълго, ако искаше да узнае нещо.

Ръката на Джен започна да мачка задника ми. Това беше най-жалкото подобие на секс през целия ми живот; секс не просто без любов, но и без разум, и без каквито и да било чувства, дори обикновена симпатия.

Според приятелката ми Арлийн, която имаше четири брака зад гърба си, мъжете намираха това за нещо съвсем нормално. Очевидно някои жени — също.

— Трябва да се махна оттук — прошепнах буквално в устата на Ерик.

— Да тръгваме! — отвърна той.

Вдигна ме като перце и ме преметна през рамото си. Косата ми увисна почти до свивките на коленете му.

— Ще излезем навън за малко — каза той на Джен и й лепна звучна целувка.

— Може ли да дойда и аз — рече тя почти бездиханно, досущ като Марлене Дитрих. Добре че не можеше да види ухилената ми физиономия.

— Нека останем сами за минутка. Суки все още се срамува — попари ентусиазма й той.

— Хубаво я разгорещи — обади се Майк Спенсър. — Нямаме търпение да видим нашата Суки разгорещена!

— О, ще я разгорещя, и още как! — обеща Ерик.

— Да, да, хубавичко я възпламени — каза Том Хардауей и отново забучи нос между краката на Тара.

И тогава Ерик — бог да го благослови — прекрачи прага на къщата и ме положи върху капака на колата си. Остана да лежи върху мен, подпрян на лакти от двете страни на раменете ми. Гледаше ме отвисоко, опънал шия като корабна мачта в силна буря. Вампирските му зъби се бяха подали, а очите му бяха широко отворени. Бялото на очите му почти светеше в тъмното. Нищо друго не можех да видя, дори и да исках.

А аз не исках.

— Това беше… — започнах аз, но замълчах. Поех дълбоко въздух. — Наречи ме задръстена и скучна, ако искаш… няма да ти се разсърдя, защото идеята беше моя все пак. Но знаеш ли какво си мисля? Мисля, че това е отвратително. Мъжете наистина ли харесват такива неща? За жените да не говорим!

Нима е забавно да правиш секс с някого, когото дори не харесваш?

— Ти харесваш ли ме, Суки? — попита Ерик и се размърда отгоре ми.

Опа!

— Ерик, нали не си забравил защо сме тук?

— Гледат ни.

— Няма значение дали ни гледат. Не си забравил, нали?

— Не съм.

— Добре. А сега трябва да тръгваме.

— Събрахме ли доказателства? Разбра ли онова, което искаше?