Мъртви в Далас

Редовно четях вестници. Даласките вампири и техните човешки приятели бяха получили статут на мъченици, което идеално устройваше Стан, предполагам. Заглавието „Среднощно клане в Далас“ присъстваше масово из всички печатни издания и чудесно подхождаше на това чудовищно престъпление. Законодателната власт се чувстваше притисната да приеме редица закони, които едва ли някога щяха да бъдат приложени, но залъгваха надеждите на обществото; закони, поставящи недвижимата вампирска собственост под опеката на федералните власти; закони, позволяващи на вампирите да заемат определени държавни постове (въпреки че все още на никого не му беше хрумнала идеята за издигане на вампирска кандидатура в Сената). Един сенатор от Тексас дори направил предложение да бъде назначен вампир за изпълнител на смъртните присъди в щата. Цитирам сенатор Гарза: „Казват, че смъртта от ухапване на вампир е безболезнена, а и самият палач би вършил работата си с удоволствие“.

Само че аз имах възражение към сенатор Гарза. Дали ухапването ще е безболезнено, зависеше единствено от волята на вампира. Ако вампирът не омагьосаше жертвата си предварително, ухапването му (за разлика от нежното любовно гризване) болеше ужасно.

Отначало помислих, че сенатор Гарза има родствена връзка с Луна, но Сам ми каза, че името „Гарза“ е също толкова разпространено сред американците с мексикански корени, колкото и името „Смит“ сред американците от англосаксонски произход.

Сам дори не попита защо се интересувам. Това малко ме натъжи, защото бях свикнала да се чувствам по-специална за него. Но той изглеждаше много зает напоследък, както на работа, така и в свободното си време. Арлийн подозираше, че си има приятелка, макар че никой от нас не го беше виждал с момиче. Странна работа, откъдето и да го погледнеш. Опитах се да му разкажа за свръхсъществата от Далас, но той само се усмихна и побърза да си намери друго занимание.

Един ден вкъщи се отби брат ми Джейсън и остана да обядваме заедно. Баба, лека й пръст, обичаше да приготвя пищна трапеза за обяд, а вечер ядяхме само сандвичи. Тогава Джейсън често ни навестяваше; баба готвеше страхотно. Сервирах сандвичи с печено месо и картофена салата (не му казах, че са купени от магазина). За мой късмет, имах и студен плодов чай.

— Какво става между вас двамата с Бил? — безцеремонно попита той веднага щом се нахрани. Не бяхме повдигали този въпрос по пътя от летището.

— Много съм му сърдита — отвърнах.

— Защо?

— Наруши едно свое обещание към мен — казах аз.

Джейсън усилено се опитваше да се държи като по-голям брат, а аз се стараех да приемам неговата загриженост, без да се ядосвам. Често ми се случваше да кипвам от яд, но при определени обстоятелства. Заключих шестото си чувство дълбоко в гънките на съзнанието си, така че да чувам единствено думите, които излизаха от устата му.

— Видели са го в „Монро“.

Поех дълбоко въздух.

— С друга жена?

— Да.

— Коя?

— Няма да повярваш. Порша Белфльор.

Не бих могла да се изненадам повече дори ако Джейсън ми беше казал, че Бил излиза с Хилъри Клинтън (макар че Бил действително подкрепяше демократите). Гледах брат си с увиснало чене, все едно току-що ми бе признал, че е самият Сатана. С Порша Белфльор имахме само три общи неща помежду си — женски полови органи, месторождение и дълга коса. Нищо друго!

— Е! — сухо отвърнах аз. — Не знам дали да се смея, или да плача. Ти какво мислиш за това?

Джейсън беше тънък специалист в отношенията между мъжете и жените. Поне от мъжка гледна точка.

— Тя е твоя пълна противоположност — дълбокомислено заяви той. — Във всяко едно отношение. Образована е, има… смело можем да кажем, аристократично потекло… и е адвокат. Плюс това брат й е ченге. И ходят да слушат симфонии и други подобни.

Очите ми плувнаха в сълзи. И аз бих слушала симфония с Бил, ако ме беше поканил.

— От друга страна, ти си умна, красива и нямаш нищо против да му ходиш по гайдата. — Не можах да разбера какво точно имаше предвид Джейсън с това за „гайдата“, но реших да не питам. — Но със сигурност сме много далече от аристокрацията. Ти работиш в бар, а брат ти асфалтира пътища. — Джейсън ми се усмихна накриво.

— Но нашето семейство живее тук също толкова отдавна, колкото и Белфльор — възразих аз.

— Знам. И ти го знаеш. И Бил го знае, защото е бил жив по онова време.

— Какво става с делото срещу Анди?

— Все още няма повдигнато обвинение, но най-сочната градска клюка в момента се върти около този сексклуб. Лафайет явно е бил много горд, че са го поканили, и се е похвалил на доста хора. Първото и основно правило на клуба е да мълчиш като риба и точно затова са му светили маслото. Поне така твърдят злите езици.

— А ти какво мислиш по въпроса?

— Аз мисля, че ако някой е решил да спретне сексклуб в околностите на Бон Темпс, аз щях да съм сред първите поканени — каза той, при това напълно сериозно.