Мъртви в Далас

Отворихме бара в четири и половина, отегчени до краен предел. Срамувах се, че се чувстваме така; в крайна сметка, всички бяхме там заради смъртта на общ познат. Но не може да се отрече, че след като почистихме целия бар, заедно със склада и офиса, и играхме на карти до втръсване (Сам спечели пет долара и отгоре), вече копнеехме да видим някоя нова физиономия. Когато през задния вход влезе Тери Белфльор, братовчед на Анди, който работеше като барман или готвач на повикване в „Мерлот“, всички го посрещнахме ухилени до ушите.

Тери наближаваше шейсетте, или поне така изглеждаше. Ветеран от Виетнам и военнопленник в продължение на година и половина. Имаше дълбоки белези по лицето, а приятелката ми Арлийн твърдеше, че тези по тялото му били още по-страшни. Рижата му коса сивееше все повече и повече с всеки изминал месец.

Много харесвах Тери. Всичко правеше, за да ми угажда — освен в случаите, когато изпадаше в някоя от онези негови черни дупки. Всички отлично знаеха, че в подобни моменти е най-добре да стоят настрана от Тери Белфльор. Мрачните му дни неминуемо бяха предшествани от мъчителни кошмари според разказите на съседите му, които редовно се будеха от крясъците му посред нощ.

Нямах никакво, ама никакво желание да чета мислите на Тери. Днес изглеждаше добре; раменете му бяха отпуснати, а погледът му не се стрелкаше тревожно във всички посоки.

— Как си, детенце? — попита той и съчувствено ме потупа по рамото.

— Благодаря, Тери, добре съм. Просто ми е мъчно за Лафайет.

— Аха, не беше лошо момче. — От устата на Тери това звучеше като голяма похвала. — Вършеше си работата, винаги идваше навреме, почистваше кухнята старателно, никога не ругаеше. — Към подобно поведенческо съвършенство се стремеше и Тери, но невинаги му се удаваше. — И накрая да пукне в буика на Анди.

— Опасявам се, че колата на Анди е малко… хм… — Не успях да намеря подходящата дума.

— Може да се почисти, така каза той — отвърна Тери.

— А каза ли какво му се е случило на Лафайет?

— Анди разправя, че вратът му изглеждал счупен. Освен това имало… как да кажа, хм… веществени доказателства, че с него са се отнесли… грубичко. — Той смутено отмести поглед встрани. Под „грубичко“ Тери имаше предвид „насилствено сексуално извращение“.

— Майчице мила! Какъв ужас! — Даниел и Холи се бяха присламчили зад гърба ми. Сам беше тръгнал да хвърля боклука, но закова на място и наостри уши.

— Но той не изглеждаше чак толкова… в колата нямаше много…

— Петна?

— Да!

— Анди смята, че е бил убит на друго място.

Холи изхълца.

— Ох… не мога да слушам повече. Разстройвам се.

Тери погледна през рамото ми към двете приятелки. Не хранеше особени симпатии нито към Холи, нито към Даниел. Представа нямах защо, но и не исках да узнавам. Стараех се да уважавам хорското лично пространство, особено сега, когато вече умеех да контролирам необичайните си умения. Двете жени се оттеглиха като по команда, неспособни да понесат втренчения поглед на Тери.

— Порша е дошла да прибере Анди снощи, така ли? — попита той.

— Да. Аз й се обадих. Той не беше в състояние да шофира. Днес сигурно много съжалява, че ми позволи да се намеся. — Просто не ми беше писано да стана любимка на Анди Белфльор.

— Трудно ли го качи в колата?

— Бил й помогна.

— Вампирът Бил? Гаджето ти?

— Аха.

— Дано не я е уплашил — невъзмутимо рече Тери, сякаш забравил за присъствието ми.

— Че защо му е да я плаши? — намръщих се аз и нещо в тона ми явно успя да разсее мъглата в съзнанието на Тери.

— Порша не е толкова корава, колкото изглежда отстрани — каза той. — Ти пък си точно обратното: вкусен малък еклер отвън, а отвътре — същински питбул.

— Чудя се как да постъпя. Да ти благодаря за комплимента или да ти разбия носа?

— Ето за това говоря! Колко жени — че и мъже дори — биха дръзнали да кажат това на психар като мен? — И Тери се усмихна така, както би се усмихнал един призрак. Нямах представа, че е напълно наясно с репутацията си.

Повдигнах се на пръсти и го целунах по набраздената буза, за да му покажа, че не се плаша от него. Но веднага усетих, че не съм съвсем искрена. При определени обстоятелства бих предпочела да стоя настрана от този непредсказуем човек.

Тери препаса бяла престилка и тръгна към, кухнята. Останалите се заловихме за работа. Оставаше ми около час до края на смяната. Щях да си тръгна в шест, за да мога спокойно да се приготвя за пътуването до Шривпорт с Бил. Чувствах се неудобно, че Сам трябва да ми плаща за цял ден бездействие, но чистенето на склада и офиса също се броеше за работа.