Мъртви преди мрак

Опитвах се да звуча делово и дистанцирано, макар че в късите панталонки и тениската, с които бях облечена, и маратонките Nike не изглеждах особено професионално. Но се надявах, че с поведението си съм внушила, че възпитаните хора, като тези, които срещах на работа, не представляват абсолютно никаква опасност и заплаха.

— Доколкото разбрахме, Бил е на диета, кара единствено на синтетична кръв — каза татуираният. — Явно не сме разбрали правилно, Даян.

Жената вампир вдигна предизвикателно глава и ме изгледа изпитателно.

— Не съм толкова сигурна. Прилича ми на девствена.

Съмнявам се, че Даян говореше за девственост в буквалния смисъл. Пристъпих няколко крачки към Бил, като силно се надявах, че ако стане прекалено напечено, той ще ме защити, но се улових, че не съм съвсем сигурна в това. Все така се усмихвах, очаквайки да каже или да направи нещо.

Така и стана:

— Суки е моя. — Гласът му прозвуча студено и категорично.

Хвърлих му остър поглед, но бях достатъчно умна да държа устата си затворена.

— Колко добре се грижиш за нашия Бил? — попита Даян.

— Не е твоя работа — отговорих, използвайки един от изразите на Джейсън, като продължих да се усмихвам. Споменах, че съм момиче с характер.

Последва напрегната кратка пауза. Всички — хора и вампири, ме разглеждаха като под лупа. Тогава високият вампир започна да се превива от смях, а останалите прихнаха след него. Докато се хилеха, приближих с още няколко крачки към Бил. Тъмните му очи бяха върху мен. Не се смееше. Имах странното усещане, че на него, също както и на мен, му се иска да можех да прочета мислите му.

Чувствах, че е в опасност. И ако беше така, аз също бях застрашена.

— Чудата усмивка имаш — рече сериозно високият вампир.

Харесваше ми повече, като се смееше.

— О, Малкълм, — рече Даян — на теб всички човешки жени ти се виждат чудати.

Вампирът придърпа нисичкия човек към себе си и го целуна страстно. Леко ми се повдигна. Това бяха прекалено интимни неща.

— Вярно е — съгласи се Малкълм и за разочарование на мъжа се отдръпна от него. — Но у тази има нещо особено. Може би има богата кръв.

— О! — обади се гневно русокосата. — Та това е просто смахнатата Суки Стакхаус.

Погледнах я по-внимателно и като изтрих мислено няколко години нелесен живот и половината грим, най-после я разпознах. — Джанела Ленъкс. Бе работила около две седмици в „При Мерлот“, докато Сам не я уволни. Арлийн ми бе споменала, че се преместила в Монро.

Татуираният я прегърна и я хвана за гърдите. Пребледнях като платно. Повдигна ми се. Стана още по-отвратително. Джанела, изгубила всякакво благоприличие, подобно на вампира, сложи ръка между краката му и започна да го масажира.

Поне ми стана ясно, че вампирите със сигурност могат да правят секс. В момента обаче не бях особено въодушевена да го науча.

Малкълм ме наблюдаваше, а аз бях показала открито отвращението си.

— Тя е непокварена — обърна се той към Бил с любопитна усмивка.

— Тя е моя! — повтори Бил. Този път гласът му прозвуча по-напрегнато. Ако беше гърмяща змия, предупреждението му не можеше да бъде по-ясно.

— О, Бил, не ми казвай, че това дребно същество ти дава всичко, от което се нуждаеш — намеси се Даян. — Изглеждаш блед и отпаднал. Тя не се грижи добре за теб.

Приближих се още малко до Бил.

— Ето, опитай от жената на Лиам или красивото момче на Джери — предложи Даян, която започваше да ми лази по нервите.

Джанела не реагира на идеята да я предлагат насам-натам може би защото бе прекалено заета да разкопчава дънките на Лиам, но привлекателното момче на Малкълм с готовност отиде при Бил. Усмихнах се, макар че ченето ми направо щеше да падне, когато то прегърна моя вампир, отърка се в шията му и отри гърди в ризата му.

Беше ужасно да наблюдавам напрежението, изписано на лицето на Бил. Кучешките му зъби се показаха. За първи път ги виждах напълно извадени. Беше ясно, синтетичната кръв не му даваше всичко, от което се нуждае.

Джери започна да ближе шията на Бил. Да заключа съзнанието си, се оказа пряко силите ми. Но трима от присъстващите бяха вампири, така че какво толкова можех да чуя. Още повече че Джанела бе изцяло погълната от заниманието си. Оставаше Джери. Вслушах се и… направо зяпнах.

Бил, треперещ от желание, се бе привел, готов да впие зъби в шията на Джери, когато казах:

— Не! Той има сино вирус.

Сякаш изтръгнат от транс, Бил ме погледна. Дишаше тежко, но прибра зъбите си. Възползвах се от момента и се приближих. Сега бях на метър от него.

— Сино СПИН — повторих.

Кръвта на алкохолици и употребяващи твърди наркотици предизвиква странични ефекти при вампирите, а някои от тях дори твърдяха, че са се наслаждавали на усещането. Те не се повлияваха нито от кръвта на болните от СПИН, нито от тази на заразените с венерически и всякакви други болести, които поразяваха хората.