Мъртви на прага

— Няма ли да се намесиш? — извиках аз към Мики и се втурнах да помагам на Тери.

— Не е моя работа — каза той, отпи от бутилката си и спокойно се облегна на стола.

Разбирах мотивите на вампира, но от това той не ми стана по-симпатичен, особено след като студентът замахва с юмрук към мен, щом ме усети зад гърба  си. Не успя да ме улучи и аз го хлопнах с подноса по главата. Той залитна на една страна (може и да кървеше леко) и Тери успя да укроти Джеф, който и бездруго си търсеше повод да прекрати боя.

Подобни инциденти се случваха все по-често, особено в отсъствието на Сам. Очевидно ни трябваше охрана, поне през уикенда… и най-вече по пълнолуние.

Студентът заплашваше да ни съди.

— Как се казваш? — попитах.

— Марк Дъфи — отвърна тон и продължи да притиска раната на главата си.

— Откъде си, Марк?

— Миндън.

Направих бърза преценка на дрехите, маниерите и съдържанието на главата му.

— Изкушавам се да се обадя на майка ти, за да й кажа, че си се пробвал да удариш жена — казах. Той пребледня и повече не спомена за намерението си да ни съди. Малко по-късно напусна бара заедно с приятелчетата си. Тази заплаха винаги върши работа.

Джеф също си тръгна, по наше настояване.

Тери отново се върна зад бара и продължи да смесва напитки, но леко накуцваше и изглеждаше напрегнат, което ме разтревожи. След военните си преживявания Тери така и не успя да възстанови душевното си равновесие. Лично аз нямах сили за повече неприятности, ала нощта далеч не беше приключила.

Около един час след боя в бара влезе жена. Обикновена жена с обикновени дрехи — стари джинси и камуфлажно яке. Ботушите й сигурно са били страхотни като нови, но оттогава бе минало доста време. Не носеше дамска чанта и държеше ръцете си в джобовете.

Телепатичната ми антена светкавично улови няколко тревожни подробности. Първо, във външния вид на момичето имаше нещо нередно. Една местна жена би се облякла така за лов или за фермерска работа, но не и за питие в „Мерлот“. Когато излизаха на бар, повечето жени обличаха най-хубавите си дрехи и полагаха усилие да изглеждат добре. Значи тази особа идваше тук по работа, а не за забавление. Но, съдейки по вида й, не беше проститутка.

Това означаваше само едно — наркотици.

Сам отсъстваше, така че не ми оставаше нищо друго, освен да проникна в съзнанието й. Мислите на хората не напускат главите им в завършени изречения, затова се налага да ги изглаждам, но в общи тини нейният мисловен поток изглеждаше по следния начин: Останали са ми три шишенца, вече са стари и губят силата си, трябва да ги продам още тази нощ, за да мога да се прибера в Батън Руж и да купя още. Има вампир в бара, ако ме хване с вампирската кръв, с мен е свършено. Този град е адски потискащ. При първа възможност се махам оттук.

Източваща. Или просто дилър. Вампирската кръв беше най-силният наркотик на пазара, но вампирите — естествено — не се разделяха с нея просто ей така. Източването на вампири беше доста опасно занимание, но малките шишенца с кръв се продаваха на баснословни цени и рискът си струваше.

Какво получаваше наркоманът срещу парите си ли? Всичко зависеше от възрастта на кръвта — тоест времето след източването й от източника — и възрастта на вампира, от когото е била добита, както и от индивидуалната химическа реакция, протичаща в организма на наркомана, така че ефектът не би могъл да бъде предсказан точно. Но в общи линии се наблюдаваше усещане за всемогъщество, повишена сила, изостряне на зрението и слуха. И най-важното за всички американци — физическа привлекателност.

И все пак, само идиот би пил вампирска кръв, купена от черния пазар. Първо — последствията бяха непредсказуеми. Второ — ефектът траеше от две седмици до два месеца. Трето — някои хора просто полудяваха, когато кръвта влезеше в системата им. Имаше и такива, които дори слагаха край на живота си. Чувала съм за дилъри, които продавали на лековерни клиенти свинска кръв или инфектирана човешка кръв. Но най-голямата опасност се криеше в следното: вампирите ненавиждаха не само Източващите, но и онези, които купуваха стоката им (така наречените вампомани). А да рискуваш да разгневиш вампир, си е живо самоубийство.

Тази нощ в „Мерлот“ нямаше полицаи. Сам въртеше опашка някъде под звездите. Не ми се искаше да занимавам Тери, защото не знаех как би реагирал. Трябваше да се справя с тази жена сама.

Честно казано, умишлено избягвам да си пъхам носа в неща, за които съм разбрала по телепатичен път. Знаех тайните на толкова много хора (в това число корумпирани общински служители и полицаи), че ако започнех да ги разгласявам, животът ми в Бон Томпс щеше да стане непоносим. Но не можех да позволя на тази костелива особа да продава отровата си в бара на Сам.