Мъртви на прага

— Как вървят нещата? — предпазливо попита той. Сам знаеше всички подробности около случая с Джейсън, защото заедно измъкнахме брат ми от онази барака в Хотшот, където го държаха в плен. И все пак се налагаше да говорим с недомлъвки, защото на този етап единствено вампирите съжителстваха официално с хората. Всички останали свръхсъщества продължаваха да пазят съществуването си в дълбока тайна. Вероятно искаха да се убедят, че вампирите не съжаляват за решението си, преди да последват примера им.

— Много по-добре, отколкото очаквах. — Усмихнах му се. Нямаше нужда да вдигам глава нагоре, тъй като със Сам сме почти еднакви на ръст. Той е слаб, но жилав и доста по-силен, отколкото изглежда. Може би защото е свръхсъщество. Трийсет и няколко годишен — поне според мен, — със златисточервеникава коса, която обгръща главата му като ореол. Прекрасен човек и страхотен шеф. Освен това е свръхсъщество и по пълнолуние се превръща в животно, най-често в куче, порода коли, много добродушно и с великолепна козина. Понякога идва вкъщи (на четири лапи) и аз му позволявам да спи на килимчето във всекидневната. — Ще свикне.

— Радвам се — каза той. Трудно чета мислите на свръхсъществата, за разлика от тези на хората, но винаги усещам настроенията им. Сам наистина се радваше, че съм щастлива.

— Кога тръгваш? — попитах. Отнесеният му поглед ясно подсказваше, че мислено е вече в гората и преследва опосуми.

— Веднага щом дойде Тери. — И той отново ми се усмихна, но този път някак напрегнато. Вече не го сдържаше на едно място.

Вратата към кухнята се намираше точно до западния край на бара. Открехнах я и надникнах вътре, за да кажа здрасти на Суити. Готвачката ни беше кокалеста брюнетка около четирийсетте и носеше твърде много грим за човек, който прекарва цялото си работно време в кухня. Освен това изглеждаше доста по-умна от предишните ни готвачи.

— Добре ли я караш, Суки? — извика тя, докато обръщаше едно кюфте на скарата.

Суити непрекъснато щъкаше из кухнята и никак не обичаше да й се пречкат. Младежът, който забърсваше масите и й помагаше, изпитваше ужас от нея и старателно избягваше да пресича пътя й, когато Суити сновеше между скарата и фритюрника. Момчето зареждаше съдомиялната, правеше салатите и уведомяваше сервитьорките през прозорчето, че поръчките им са готови.

Холи Клиъри и най-добрата й приятелка, Даниел, сновяха забързано между масите. По лицата и на двете се изписа огромно облекчение, щом ме видяха да влизам. Даниел работеше в сектора за пушачи, Холи — в централния район, срещу тезгяха, а когато и трите бяхме на смяна, аз обслужвах източния край.

— Май трябва да хващам подноса — казах аз на Суити.

Тя се усмихна и продължи да свещенодейства над скарата. Плахият младеж, чието име все не успявах да запомня, кимна иззад ръба на съдомиялната и отново потъна в работа.

Нямаше да имам нищо против да дойда малко по-рано, ако Сам ми се беше обадил, преди да се струпа толкова много работа. Но за днешната му разсеяност имаше основателна причина. Започнах да обикалям масите в моя район — сервирах напитки, разчиствах празни чинии и чаши, събирах пари и връщах ресто.

— Ей, сервитьорката! Донеси ми една „Червена сила“! — Непознат глас, необичайна поръчка. „Червена сила“ беше най-евтината синтетична кръв на пазара. Поръчваха си я само най-новите и още неориентирани вампири.

Извадих една бутилка от хладилника, пъхнах я в микровълновата и докато я чаках да се стопли, потърсих с поглед въпросния клиент. Седеше на една маса с приятелката ми Тара Торнтън. Виждах го за пръв път и това ми се стори обезпокоително. От известно време Тара излизаше с Франклин Мот — доста по-възрастен вампир (имам предвид напредналата му възраст, докато все още е бил човек, защото като вампир се подвизаваше от триста години), който я засипваше със скъпи подаръци, в това число и „Шевролет Камаро“. Какво правеше Тара в компанията на този нов кръвопиец? Франклин поне се държеше възпитано.

Сложих затоплената бутилка върху подноса и се запътих към странната двойка. Вечер осветлението в „Мерлот“ е приглушено — по желание на клиентите, — така че успях да огледам компаньона на Тара едва когато стигнах съвсем близо до масата. Слаб, с тесни рамене и пригладена назад коса. Имаше дълги нокти и остри черти на лицето. Вампирът излъчваше някаква много особена привлекателност — ако си падате по грубия и опасен секс, разбира се.

Поставих бутилката пред него и неуверено погледнах към Тара. Тя изглеждаше страхотно, както обикновено. Тара е висока, слаба, тъмнокоса и разполага с цял гардероб прекрасни дрехи. След едно наистина кошмарно детство тя започна собствен бизнес и дори стана член на Търговската камара. После започна да излиза с богатия вампир Франклин Мот и просто спря да обсъжда живота си с мен.

— Суки — каза тя, — искам да те запозная с Мики, приятел на Франклин. — Съдейки по тона й, изобщо не искаше. Дори съжаляваше, че точно аз съм взела  поръчката му. Попитах я дали иска друго питие, но тя отказа, въпреки че чашата й беше почти празна.