Марс плюс

— Джори! — Това бе гласът на Лоул. Креолът видя проблясъка на русата му коса. — Изтеглихме те от линия, временно. Хирургически свързахме електродите в твоята схема за болка. Ти си изолиран. Ако…

— Това не е…! — гласът на Елън беше изключително възбуден.

— Ако не ни съдействаш, ще те нараним. Можем да ускорим чувството ти за време. Можем да те накараме да се гърчиш в агония и да вярваш, че тя трае стотици…

— Достатъчно, Лоул! — намеси се отново Елън. — Не искаме да те нараняваме, Джори, а да те защитим от мрежата. Ние мислим, че тя е болна… повредена. Подхвърля случайни грешки, което показва нестабилност в проектния анализ… Забелязал ли си подобни неща?

Креолът обмисли казаното, анализирайки данните от своите ограничени запаси, и се изненада — наистина, това, което каза Елън, запълваше онези пропуски, които отдавна бе забелязал и отминаваше като загадъчни.

— Да — отговори той.

— Ще ни ги опишеш ли, моля те.

Джори докосна с пръсти главата си, сякаш да събере мислите си. Вместо гладка кожа откри назъбена, леко влажна дупка и жици. Но не чувстваше болка. Бързо отдръпна ръката си.

— Знам, че мрежата работи върху новия слънчев енергиен сателит — отговори той.

— Всички го знаем — отвърна презрително Лоул.

— Но мрежата инсталира на борда двигатели. Те са в помещенията, където би трябвало да се намират енергийния трансформатор и модула за микровълнови проекции.

— Платформата се нуждае от тласкачи за поддържане на орбитата.

— Но не и от йонни двигатели — отбеляза Джори. — С тях се стига навсякъде.

— Добре. Друго?

— Фонтаните на Земята ще бъдат взривени.

— Как така?

— Мрежата е приготвила трийсет тона пластични експлозиви и ги е разположила на пресичаща се орбита. Спътниците са регистрирани като метеорологични модулатори, но всъщност са транспорти. Със забавяне от 68 минути от вземане на решението, мрежата е в състояние да превърне тези корпуси в ракети, насочени към всяка от горните трансферни станции на фонтаните. Радиалната сила на експлозивите ще бъде достатъчна да дестабилизира равновесието на станциите и…

— И фиууу! Всички отлитат към нови орбити — завърши вместо него Лоул. — Да, знаем за тези експлозиви, но не и къде са пратени. Много добре, Джори. Какво друго?

— Мрежата знае за това място.

Лицето на Лоул са приближи, докато русите му вежди не закриха почти цялото визуално поле на Джори:

— Какво знае?

— Две помещения с обща дължина от седемнайсет метра, ширина девет метра, височина три метра…

— Има го в архива.

— Едно кресло е преустроено в легло, четири стола и маса, шест кашона с консервирани порциони, три атмосферни костюма, четири…

— Много хора са идвали тук.

— Един нерегистриран кибер с неизвестен потенциал, но вероятно интелигентен. Компонентите са събрани в кутия за пици, централен процесор и модули с памет.

— Стоп! — Лицето на Лоул се обърна. — Кой още знае това?

— Лета! — припомни си Джори. — Наричате го Лета, заради реката. Но не знам как се назовава самият той.

Тъй като говореше на себе си, Джори чу гласа на Елън като ехо на своя, когато отговори на Лоул.

— Ти, аз, д-р Лий…

— И Деметра — Лоул завърши вместо нея. — Джори, Деметра ли ти каза за незаконния кибер?

— Не, мрежата.

— Какво още знаеш за тази стая?

— Екранирана е от заземена мрежа срещу случайни потоци. Комбинацията на ключалката е 7–14–30–8. Също така, че претърсваш всички момичета, преди да ги вкараш вътре и веднага след секс използваш тоалетната.

— Деметра е. Със сигурност — каза Лоул. — О. К., Джори, чухме достатъчно.

— Но вие питахте за…

— Запушете му устата.

— Джори — намеси се Елън, — искаме сега да поспиш. Справи се чудесно и няма да има болка.

— Болна ли е мрежата, Елън? Ще се опита ли да ме нарани?

— Ще се погрижа никой да не те нарани.

— Благодаря, Елън. Ти си приятел.

Светлината изчезна. С нея и фигурите, стаята и целият мисловен процес.

Глава 17 Пресечени орбити

Безопасната електромагнитна зона, 20 юни

Елън се извърна от неподвижното тяло на Джори, лежащо върху масата.

— Схвана ли? — попита Лоул като гледаше към Лета.

— Да… Някой трябва да открие Деметра. Ще се заемеш ли, докато аз почистя тук?

— Разбира се. Сигурно е в стаята си.

— Най-вероятно. Доведи я направо тук.

— Естествено — той кимна и потъна в свързващия тунел.

— Как мога да помогна? — попита д-р Лий.

Сорбел посочи креола.

— Изключи го.

— Искаш ли да го свържа отново с…

Тя поклати глава.

— Вече няма значение.

— Както кажеш. — Докторът се чувстваше отговорен за нещата, които беше направил тази нощ.

Когато връзките между нейния компютър и момчето бяха прекъснати, Елън се съсредоточи върху материала, събран от Лета. За целта използва един преносим терминал със сгъваем екран и клавиатура вместо В/Р апаратурата, към която бе привикнала като кибердух. Това щеше да е нискоразредно програмиране. Механика, а не изкуство.