Малтийска следа

Писмото продължаваше нататък, възхвалявайки останалите предимства за Италия, ако се опълчи срещу Хитлер и скочи в кревата с Англия.

Подписано бе с плътен черен туш.

Чърчил.

Рицарят си отбеляза наум датата. 18 май 1940 г.

Чърчил току-що бе станал министър-председател. Очевидно британският булдог не си бе губил времето, а незабавно бе понечил да сключи сделка, отчаяно опитвайки се да попречи на Италия да влезе официално във войната на страната на Хитлер. Писмото бе в отговор на такова от Мусолини, предхождащо го с няколко дни, от което в чантата имаше индигово копие.

От няколко години официално обявявам, че Италия трябва да има безпрепятствен достъп до световния океан и морските пътища. Това е жизненоважно за националния ни суверенитет. Свободата на една държава е правопропорционална на силата на военноморския й флот. Сега, както и винаги, ние сме в плен на Средиземно море. Хитлер е убеден, че за да разбие британския контрол, трябва да неутрализира базите ви в Кипър, Гибралтар, Малта и Египет. Италия никога няма да бъде независима държава, докато Корсика и Малта са решетките на нейния затвор, а Гибралтар и Суец са неговите стени. Външната политика на Хитлер допуска извън съмнение, че все някога Франция и Британия ще бъдат надвити. Той ми е изтъквал, че посредством военни завоевания италианска Северна Африка и италианска Източна Африка, сега разделени от англо-египетския Судан, могат, да бъдат обединени. Нещо повече — средиземноморският затвор може да бъде разрушен. Както сигурно си давате сметка, от този момент нататък Италия ще има безпрепятствен излаз както на Индийския океан през Судан и Абисиния, така и на Атлантическия покрай френска Северна Африка. За мен това има значение. А Хитлер ми предлага един съюз, който би го направил възможно. А Вие какво предлагате, господин министър-председател?

В отговор Чърчил бе размятал под носа му Малта.

Но съобразително бе поставил условието: първо да спечелим войната и едва тогава тихомълком ще ти я отстъпим. Което очевидно не е било достатъчно, за да съблазни Мусолини.

Рицарят познаваше добре военната история. Британците се безпокояха дали Малта може да бъде надеждно отбранявана. Все пак отдавна не живеехме в XVI век. Съвременните оръжия по нищо не приличаха на онези, с които турците се бяха опитали да пробият укрепленията на острова. Бомбардировачи и корабни тежкокалибрени оръдия щяха да превърнат острова в пепелище. Щяха да са нужни много хора и оръжие, за да бъдат удържани позициите. Може би не си струваше.

Французите първи бяха подхвърлили идеята — през май 1940-а, докато германците нахлуваха в територията им — Мусолини да бъде умилостивен, като му се подари Малта. По този начин Италия нямаше да се присъедини към войната, позволявайки на Съюзниците да се съсредоточат върху Франция. Но Чърчил бе убедил Военновременния кабинет, че не бива да се правят никакви териториални отстъпки, макар други членове в него да бяха склонни към сделка. Сега той знаеше защо.

Чърчил е бил убеден, че предложението ще бъде напразно.

На 10 юни 1940 г. Италия обявила война на Великобритания, като още на следващия ден нападнала Малта, поставяйки я под обсада. Ромел предупредил, че без Малта Оста ще загуби контрол над Северна Африка и това ще е краят. Затова атаките били безмилостни.

В крайна сметка Хитлер пуснал над Малта повече бомби, отколкото над Лондон. В течение на пет години повечето малтийци живеели под земята, използвайки построените от рицарите тунели като бомбоубежища, складове и резервоари за питейна вода. И понесли жестоки удари.