Рицарят влезе в хотела и се изкачи по дървеното стълбище до стаята си. Разстла върху масата съдържанието на кожената чанта. Беше изумително как всичко това се бе запазило в тайна от 1945-а насам. Прегледа набързо страниците и откри оригинални писма, индигови копия, а също и изписани на ръка страници. Главно доклади с оценки и становища, както и някои заповеди до военните. Но истински ценното бе кореспонденцията на Мусолини с Чърчил. Той прочете всичките единайсет писма — лесна задача, понеже владееше еднакво добре немски и италиански. Едно конкретно писмо — оригинал на английски от Чърчил до Дучето — го накара да се усмихне.