Малкаса Пойнт

Джек, който бе коленичил до другия полицай вдясно, извика:

— Този е мъртъв.

Луси слезе назад по стълбите с пистолет, насочен към затворената врата.

Светкавицата отново проблесна. Гормън направи още две снимки на ченгето в краката си. Ейб го избута грубо настрани и приклекна до безжизненото тяло. Този имаше рана на гърдите. Сложи ръка на шията, за да напипа пулса.

— Мъртъв е — извика и се изправи. — Луси, върни се в колата и извикай линейка по радиостанцията.

Луси кимна и се затича към шосето.

Джек стоеше над мъжа, който бе стрелял от засада към двамата полицаи. Ейб отиде при него.

— Това е онзи старчок, който ни скъса билетите — каза Джек.

— Ние май скъсахме неговия завинаги — каза Ейб.

Гормън задъхано изтича покрай тях. Светкавицата освети мършавия побелял мъж. Ейб успя да види половин дузина дупки от куршуми върху предницата на мръсната му риза и панталоните. Малки дупки, през които бяха влезли куршумите от 38-калибровия пистолет на Луси и големи отбори, от които бяха излезли сачмите, които го бяха уцелили отзад. Гормън се наведе и направи още една снимка.

— Влизаме ли? — попита Джек.

Гласът му бе тих и нетърпелив.

— Да.

— Тя се е подготвила.

— Ще ни очаква да проникнем през предната врата. А ние ще влезем отзад.

— Няма задна врата — посочи Гормън.

— Но има тунел.

— Където убихте звяра?

— Искаш ли да го видиш? — попита Джек.

— Трябва.

— По-добре вземи някакво оръжие — каза му Ейб.

Гормън кимна и се втурна към застреляния в главата полицай. Ейб и Джек напълниха отново оръжията си. Гормън направи две снимки на мъртвия. После клекна и вдигна от тревата револвера.

— Знаеш ли да стреляш? — попита Джек.

— Пробвал съм.

— Само не го насочвай към някого, когото не искаш да убиваш.

— Не съм толкова глупав — каза Гормън.

Ейб отиде до Пърсел. Полицаят продължаваше да се държи за корема, но вече не се гърчеше.

— Влизаме вътре да свършим работата — каза Ейб. — Стой тук. Насам идва линейка.

Тъкмо тръгваха към шосето, когато Ейб видя Луси. Тя тичаше към тях. Под мишница бе стиснала чантичка за първа помощ. Ейб я пресрещна.

— Влизаме през тунела към къщата.

— Може би е по-добре и аз…

— Погрижи се за Пърсел. Дръж под око предната врата, но не се опитвай да влезеш.

Тя кимна.

— Кой стреля по Пърсел?

— Онази Куч. Маги. Както си говореше спокойно и изведнъж…

— Ако излезе, изпразни един пълнител в нея.

— Напълно си прав. Ще я застрелям като куче.

Ейб я потупа по гърба и изтича към пътя. Джек и Гормън го последваха. Ейб спря при една от полицейските коли. Там откри голям фенер. Докато пресичаше „Крайбрежна улица“, В далечината забеляза фарове. Някъде отдалече се носеше сирена. Мина бързо покрай будката за билети на „Къщата на Звяра“, прескочи подвижната преграда и изтича по алеята.

— Чакай! — извика Гормън.

Изкачи стълбите на входа по две наведнъж. Спря се пред вратата и я изрита с тока на обувката си под дръжката на бравата. Вратата се отвори с трясък.

Светна фенера.

Джек беше зад него.

— Чакайте! — извика отново Харди.

Миг по-късно се появи пухтящ и намусен на стълбите на верандата.

Тримата мъже влязоха в къщата.

Фенерът на Ейб освети озъбената мутра на същество, застанало до стената в преддверието. Насочи револвера си към него, но не стреля. Разбра, че това е старата препарирана маймуна — поставка за чадъра. Въздъхна облекчено.

— Трябва да сме предпазливи — прошепна той. — Има още един звяр и три жени.

— Мислиш ли, че може да са тук? — попита Гормън.

— Всичко е възможно — отговори му Джек.

— Тунелът е мястото, откъдето ние можем да влезем. Но същевременно е и мястото, откъдето те могат да излязат, ако решат да се оттеглят — отбеляза Ейб.

— Мислиш ли, че са успели да стигнат дотук?

— Да — каза Ейб.

Тръгна. Мощният му фенер хвърляше напред силна струя светлина.

Тайлър сви зад мустанга на Ейб. Покрай тях мина линейката. До верандата на къщата на Куч една жена се изправи и размаха ръце. На земята около нея лежаха няколко неподвижни тела. Гърлото на Тайлър се сви.

— Господи! — промълви Нора.

Линейката тръгна към алеята. Сирената пищеше, а сигналните светлини се въртяха. Насочи се към жената.

— Карай зад нея — каза Джанис от задната седалка.

Тайлър натисна газта, заобиколи колата на Ейб и сви по алеята. Линейката спря. Тайлър приближи отзад и намали. Изскочиха двама санитари. Отвориха задните врати. Тайлър дръпна рязко ръчната спирачка.

— Този мъж ей там е ченге — каза Нора.

Тайлър изхвърча от колата. Изтича покрай линейката. Сигналните светлини хвърляха червени отблясъци и тя успя да види вляво от верандата някакво тяло. Беше в униформа. Жена с пистолет в ръката бе коленичила до един мъж и правеше знаци на санитарите да побързат с носилката.

Мъжът на земята бе непознат на Тайлър.

— Това е мъжът от „Къщата на Звяра“ — извика Нора, която бе застанала пред камионетката.

— Хей! — извика жената. — Кои сте вие? Махайте се!

— Имаше ли тук трима мъже? — попита Тайлър.

— Да.

— Къде са?

— Казаха, че ще влязат през някакъв тунел.

— Добре ли са?

— Да! Махнете се оттук!

Тайлър и Нора стигнаха до омнито едновременно. Джанис стоеше до задната врата.

— Влизайте — извика рязко Тайлър.

Трите врати се хлопнаха силно.