Малкаса Пойнт

Ейб отпусна педала на газта, защото от странична улица изскочи камионетка. Запраши пред тях по „Крайбрежна улица“. Не спря на светофара, който светеше червено. Ейб също не спря.

— Обзалагам се, че това бе шефът на полицията — каза у Джек.

Точно от другата страна на улица „Плажна алея“ камионетката сви в отбивката. После рязко спря. Гумите й изхвърлиха прах. Ейб се отправи натам.

— Губиш — каза Ейб, когато видя отвътре да изскача набита жена.

Линда? Не, казваше се Луси, спомни си той. Не носеше униформа. Беше облечена в дънки и памучна риза. Краят на ризата й висеше отвън. Пристегната бе в кръста от колан с кобур. Погледна към колата на Ейб. След това се обърна и изтича към предницата на камионетката.

Ейб, Джек и Гормън слязоха. Гормън вървеше на няколко крачки отзад. Ейб вдигна разтворени ръце, когато видя, че са привлекли вниманието на другите.

Другите бяха четирима: Луси, полицейският началник Пърсел и двама полицаи в униформа. Стояха до отворената врата на полицейска кола. Друга патрулна кола беше паркирана зад тях. Сигналните светлини не бяха запалени.

— Ейб Клантън — представи се Ейб. — Това са Джек Уайът и Гормън Харди.

Пърсел кимна.

— Трябваше да останеше в мотела. Но след като сте дошли, искам всички да стоите на разстояние. Останете тук на пътя, освен ако не ви заповядам нещо друго. Не желаем в тази работа да се намесват цивилни.

— Да, сър — каза Ейб. — Това си е ваша работа. Но все пак, ако имате нужда от помощ, извикайте ни.

— Ще се справим — отвърна Пърсел.

Един от полицаите хлътна на седалката и излезе с пушка след миг. Ейб разпозна, че е 12-калиброва, полуавтоматична, марка „Итика“.

— Къщата няма заден изход — отбеляза Пърсел.

— Няма и прозорци — допълни Луси.

Бърза светкавица стресна жената. Пърсел и другите погледнаха навъсено Гормън.

Той направи още една снимка.

— Благодаря ви — каза и свали фотоапарата.

Пърсел поклати глава.

— Да вървим.

Тръгна по непавираната алея към къщата. Луси вървеше редом с него, а другите двама ги следваха.

— И какво? Ние просто ще стоим тук? — попита Гормън.

— Ще постъпим както ни казаха.

Гормън направи крачка встрани, но Джек го хвана за врата.

— Стой тук! — нареди му той и погледна към Ейб. — Мислиш ли, че са изфирясали?

— Камионетката на Куч е пред гаража.

— Сигурно са разбрали, че момичето се е измъкнало. В мазето имат три трупа. Затворили са онази жена и бебето, плюс един звяр. Как ще прикрият всичко това?

— Бих казал, че не могат — отвърна Ейб.

— Дано ченгетата да разбират от работата си.

— Казаха ни да не се намесваме. Значи няма да се намесваме.

Близо до тъмната веранда на входа Пърсел посочи в двете посоки. Двамата униформени полицаи се пръснаха. Заеха позиции отляво и отдясно, а Пърсел и Луси изкачиха стълбите. Луси извади пистолет и опря гръб в стената. Пърсел пристъпи пред входната врата.

— Нищо не виждам — оплака се Гормън, хленчейки.

— Млъкни — измърмори Ейб.

Взря се в далечната врата. Видя как Пърсел вдигна ръка да почука. Не чу почукването. Пърсел свали ръка до тялото.

Ейб осъзна, че е притаил дъх.

В следващия миг видя синьо сияние, което очерта силуета на Пърсел. И още някой, който стоеше на вратата. Ейб чу биенето на сърцето си. Минаваха секунди.

Пърсел сигурно говори с онзи на вратата, мислеше той. Кой ли беше? Маги Куч, която вероятно отрича…

Мъжки глас, приглушен от разстоянието, извика „Не!“ и Пърсел внезапно се наведе. В ушите на Ейб гръмна изстрел. Пърсел се сви на две и залитна назад. Започна да се търкаля по стълбите. В същия момент, някъде отстрани, взрив завъртя като пумпал полицая с пушката. Другото ченге се обърна и се прицели в камионетката. Преди да успее да стреля, един куршум прониза главата му.

Луси замръзна до стената като разпъната на кръст.

Ейб се втурна между паркираните коли. Измъкна бързо револвера от дънките си и леко приведен изтича по алеята.

— Залегни! — извика той на Луси.

Входната врата се хлопна, разсичайки снопа синя светлина.

Луси се наведе. Миг по-късно се чу глух монотонен гърмеж на пушка. Тя падна на едно коляно и насочи пистолета си към камионетката. Изстреля четири бързи изстрела. Един мъж извика. Излезе, олюлявайки се иззад прикритието на камионетката, падна на колене и се прицели с пушката в Луси. Сгърчи се и се сгромоляса под канонадата от куршуми, с които Луси, Джек и Ейб нарешетиха тялото му.

Ейб се изправи. Не чуваше нищо. Ушите му бучаха.

Проснатият на земята не се помръдваше.

Луси продължаваше да стои на едно коляно. През шума в ушите си Ейб долови търкалянето на гилзи по дървения под на верандата. Разбра, че Луси пълни оръжието.

Заедно с Джек избързаха напред. Той се наведе над Пърсел. Мъжът лежеше по гръб, държеше се с ръце за корема и се гърчеше от болка.

— Успокой се — каза му Ейб, — ще докараме помощ.

Зад себе си чу бързи стъпки. Изправи се, и в този момент мигновена светлина освети изкривеното лице и кървавата риза на полицейския началник.

— Какво правиш, за бога, Харди!

Гормън отстъпи встрани и направи още една снимка на Пърсел. След това изтича към полицая, който бе покосен отляво на стълбите.