Малкаса Пойнт

Изчака. Воланът под ръцете й бе хлъзгав. Избърса длани в полата. Платът прошумоля. След това се чу бумтенето на двигател. Обърна се и надникна през задното стъкло. По алеята се приближаваше мотоциклет, зад който се носеше облак газове от ауспуха и прах от пътя, оцветени в червено. Върху мотоциклета седеше гологлав Капитан Франк — бялата му коса и брада се развяваха под вятъра. Мотоциклетът се наклони силно. Зави зад омнито и се отправи на север.

— Къде ли отива тоя глупак? — промърмори Нора.

Тайлър натисна педала на газта. Мина бавно покрай „Къщата на Звяра“. Огледа терена зад оградата, после тъмната веранда пред входа, после прозорците. Къщата изглеждаше мрачна и безлюдна. Не можеше да си представи как може някой да влезе посред нощ в такова свърталище.

Ейб и Джек може би са вътре, помисли тя. Промъкват се през тъмни като в рог стаи и коридори. Знаят, че закъсняват и се опитват да побързат…

Или може би лежат разкъсани и мъртви. Още две жертви…

Не!

Добре са. Съвсем са добре. Чувстваш се чудесно. Имат пистолети. Те са опитни войници. От морската пехота. Имат железни вратове.

„Къщата на Звяра“ изчезна от погледа им. Завиха към склона. Но умът й остана вътре, в къщата. Разтвори завесите и се вгледа в осакатените тела, питайки се кои са восъчни, кои са истинска плът, кое е Ейб.

— Ето го! — извика Нора.

Тайлър впери очи в мустанга. Беше паркиран точно пред тях, встрани от пътя. Светлините бяха изгасени. Спря зад него. Надникна през задния прозорец. Вътре нямаше никой.

— По дяволите — каза Нора.

Пресегна се и потупа Тайлър по крака.

— Седни отзад и се опитай да се успокоиш. Ще дойдат всеки момент.

Тайлър изгаси фаровете и изключи двигателя.

— Имам идея — каза й Нора.

Отвори жабката и извади туристическия справочник на Автомобилния клуб.

— Това ще ни помогне да убием времето. Запали лампата.

Тайлър натисна копчето и светна лампата на тавана.

Нора прелисти страниците.

— Да видим сега. Шаста. Ето, езерото Шаста. Намира се тук! Хотел „Борова шишарка“. Господи, пет звезди! Мястото е наистина специално! И е скъпичко! За един човек петдесет и пет до шейсет долара на нощ. За двама души и едно легло — шейсет и пет долара. Четирийсет и пет стаи. На дванайсет мили северно от Рединг, до магистралата „Интерстейт 5“. На миля и половина южно от отбивката за пътя „Бридж бей“. С изглед към езерото Шаста. Отворен през цялата година. Просторни и красиво мебелирани стаи с душове, кабелна телевизия, камини. Затоплен басейн, безплатни лодки и моторници. Риболов. Водни ски. Не звучи никак лошо.

Тайлър разтърси глава.

— Мислиш ли, че ще останеш там?

— Ако ме покани — измърмори Тайлър. — Но къде, по дяволите, е той?

— Виж сега, най-вероятно са се забавили с десет-петнайсет минути, докато влязат в къщата.

— Да вървим.

— В къщата? Ти луда ли си?

— Можеш да чакаш тук, ако искаш.

— За бога, Тайлър!

Тайлър изгаси светлината и отвори вратата. Преди да я затвори, видя как Нора се измъква от предната седалка. Изчака до колата, докато приятелката й изскочи и след това пресече бързо пътя.

— Не сме облечени подходящо, за да се промъкваме през гората.

— Не ме интересува.

— Ще си направиш бримки по чорапите.

Тайлър слезе по стръмния скат на една канавка. Сандалите й се хлъзнаха по влажната от росата трева. В глезените й се забиха осили.

Нора се подхлъзна, падна на дупето си и стана.

— По дяволите. Откачи ли?

Без да каже нито дума, Тайлър започна да изкачва отсрещния наклон.

— Ако си решила да влезеш в къщата, откажи се! Никога няма да успеем да прескочим оградата.

Тайлър стигна до върха на насипа. Грабна Нора за ръката и я издърпа. Продължи да стъпва в тъмното между дърветата.

— Освен това не сме въоръжени. А те имат пистолети. И да имахме оръжия… няма да вляза — Нора млъкна.

Вляво по пътя, далече пред тях, се чуха бързите стъпки на някой, който тичаше по паважа. Сърцето на Тайлър се сви. Погледна през боровете към осветения от луната път.

— Те са — прошепна Нора.

Но Тайлър, колкото й да се ослушваше, чуваше само стъпките на един човек. Успя да се сдържи да не извика и се спусна обратно към ръба на канавката. Кацнала на върха, Тайлър се взираше към пътя. Видя един човек, който тичаше и пресече осевата линия. Изстена, когато разпозна яката фигура на Джек.

— О, боже! — промълви Нора.

Тайлър се спусна по наклона. Препъна се в храстите. Изкачи с преплетени крака другия скат и излезе на шосето.

— Джек!

Мъжът продължи да тича към нея с къси, неспокойни крачки и махна с ръка.

— Влизай в колата — извика той.

— Къде е Ейб?

— В къщата. Добре е. Трябва да го посрещна отпред!

— Какво стана? — попита Тайлър.

— После.

Наведе се над вратата на мустанга, пъхна ключ в бравата, отвори я и скочи вътре.

— Каза, че Ейб е добре, нали? — каза задъхано Нора и се приближи отзад. — Казах ти, че няма от какво да се тревожиш.

— Нещо е станало — простена Тайлър.

Разбра, че паниката й е отшумяла и е отстъпила място на немощ и безсилие.

Стояха до пътя. Джек обърна мустанга. Когато тръгна надолу, Тайлър се спусна към своята кола.

— Влизай отзад — нареди тя.

Отвори бързо вратата и отключи на Нора.