ГОРМЪН ХАРДИ
Скъпа Джанис,
Трябва първо да се извиня за закъснението на моя отговор. За съжаление, моят издател не ми предаде навреме Вашето писмо от 31 март.
След излизането на „Ужасът при водопада на Черната река“, непрекъснато ме атакуват писма на почитатели. Много от тях предлагат идеи, с които се опитват да вдъхновят написването на още един успешен роман. Както може да се очаква, повечето от предложенията се оказват съвсем банални. Вашето обаче, запали любопитството ми.
За съжаление, предварителното проучване ми донесе оскъдни сведения за „Къщата на Звяра“. От туристическите справочници за Калифорния успях само да разбера, че такова място наистина съществува в градчето Малкаса Пойнт и че му се приписват няколко престъпления, както и че къщата е отворена за туристически посещения. Тази информация е твърде недостатъчна, но потвърждава някои от твърденията във Вашето писмо.
Особено ме заинтригува фотокопието на страницата, което прилагате към писмото. Ако дневникът се окаже неподправен, и в случай че съдържа достатъчно материал в насоката, за която намеквате, той може да стане добра основа за работа, посветена на „Къщата на Звяра“.
Преди да поема каквито и да е задължения, трябва да прочета всички страници. Изпращам Ви чек на стойност двадесет долара, които трябва да покрият разходите по копирането и изпращането на дневника.
Уважаеми г-н Харди,
Връщам Ви чека на стойност двадесет долара. Радвам се, че проявихте интерес и съм сигурна, че не се опитвате да ме измамите. Но в никакъв случай няма да Ви изпратя целия дневник. Какво ще остане тогава за мен? Може да страдам от мания за преследване, но настоявам, преди да Ви предоставя дневника, да сключим договор за моята част от печалбата. Мисля, че би било справедливо да си поделим крайните приходи по петдесет процента, тъй като идеята идва от мен, а Вие нищо не можете да напишете, ако не притежавате дневника.
ГОРМЪН ХАРДИ