Любовникът на девицата

„Скъпи съпруже,

Надявам се, че това писмо те намира в добро здраве. Аз съм щастлива и съм добре, отседнала при нашите скъпи приятели семейство Хайд. Мисля, че намерих за нас къща и земя, както ме помоли. Мисля, че ще бъдеш много доволен от нея. Господин Хайд разговаря със земевладелеца, който разпродава имота поради лошото си здраве и няма син, който да го наследи, и казва, че иска приемлива цена.

Няма да продължа да действам, а ще изчакам указанията ти, но може би ще дойдеш да видиш къщата и земята много скоро. Господин и госпожа Хайд ти изпращат благопожеланията си и тази кошница с листа от ранна салата. Лейди Робсарт ми съобщава, че тази година в Станфийлд са ни се родили осемдесет агнета — най-добрата ни година досега. Надявам се, че ще дойдеш скоро.

Твоя предана съпруга,

Ейми Дъдли

Р.S. Наистина се надявам, че ще дойдеш скоро, съпруже.“

Ейми тръгна на църква с госпожа Одингсел през парка, отвъд селската мера: влезе през покритата порта в църковния двор, а после — в прохладния, неизменен мрак на енорийската църква.

И все пак, църквата не беше непроменима; беше дори странно изменена. Ейми се огледа и видя в предната част на пътеката, между скамейките, нов висок месингов аналой, а Библията — разгърната върху него, широко отворена, сякаш на всеки можеше да бъде позволено да я чете. Олтарът, където обикновено се пазеше тя, бе очебийно празен. Ейми и Лизи Одингсел се спогледаха безмълвно и се затвориха във фамилния трон на семейство Хайд. Службата започна на английски, не на по-познатия латински, като следваше по-скоро молитвеника на крал Едуард, отколкото текстовете на любимата им меса. Ейми сведе глава над новите думи и се опита да почувства присъствието на Бог, въпреки че Неговата църква бе променена, и езикът също беше променен, а Светото причастие беше скрито.

Настъпи моментът свещеникът да се помоли за кралицата, и той го направи, при което гласът му потрепери съвсем леко, но когато дойде ред да се помоли за любимия им епископ, Томас Голдуел, сълзите накараха гласа му да затрепери и той млъкна. Псалтът довърши молитвата вместо него и службата продължи, завършвайки с обичайната молитва за душите на църковните благодетели и с благословията.

— Ти върви — прошепна Ейми на приятелката си. — Искам да се помоля за миг.

Тя изчака, докато църквата се опразни, а после стана от скамейката на семейство Хайд. Свещеникът беше коленичил до преградата между нефа и мястото за хористите. Ейми тихо отиде и коленичи до него.

— Отче?

Той обърна глава:

— Дъще?

— Нещо не е наред ли?

Той кимна. Главата му клюмна ниско, сякаш беше засрамен.

— Казват, че нашият епископ Томас изобщо не ни е епископ.

— Как така? — попита тя.

— Казват, че кралицата още не го е назначила в Оксфорд, а вече не е епископ на „Сейнт Асаф“. Казват, че той не е нито едното, нито другото, че няма място никъде, че не е епископ на нищо.

— Защо биха говорили такива неща? — настоя тя. — Не може да не знаят, че той е благочестив и свят човек и че напусна „Сейнт Асаф“, за да дойде в Оксфорд. Той е назначен от папата.

— Вие би трябвало да знаете не по-зле от мен — каза той уморено. — Вашият съпруг знае как се вършат нещата в този кралски двор.

— Той не… споделя с мен — каза тя, като подбираше внимателно подходящите думи. — Не и когато става дума за дворцови въпроси.

— Те знаят, че нашият епископ е човек, верен до смърт — каза свещеникът печално. — Знаят, че той беше най-скъп приятел на кардинал Поул, беше до смъртното му ложе, даде му последно причастие. Знаят, че той няма да измени на убежденията и вярата си, за да угоди на тази кралица. Не би проявил незачитане към причастието, както му се нарежда да стори. Мисля, че чрез този хитър ход първо ще му отнемат духовния сан, а след това ще го убият.

Ейми ахна.

— Не отново — каза тя. — Не и още убийства. Не и още едно повторение на съдбата на Томас Мор!

— Наредено му беше да се яви пред кралицата. Боя се, че това означава отиване на смърт.

Ейми кимна с побеляло лице.