Любовникът на девицата

— Надявам се, че ще купим едно — каза Ейми щастливо. — Фличъм Хол, близо до стария ми дом. Моята мащеха ми пише, че скуайър Саймс е готов да продава, а аз винаги съм харесвала този имот. Баща ми казваше, че би дал цялото си състояние за него. Преди няколко години се надяваше да го купи за Робърт и мен, но после… — тя млъкна насред изречението. — Както и да е, надявам се, че ще можем да го вземем сега. Има три хубави парцела гориста земя, и две чисти реки. Има няколко хубави крайречни ливади на мястото, където реките се събират, а на по-високата земя почвата може да дава добра реколта, главно ечемик. По-високите поля, разбира се, са пасища за овцете, и познавам стадото. Яздя там още от детството си. Милорд харесваше вида на мястото, и мисля, че щеше да го купи, но когато започнаха бедите ни… — Ейми отново замълча насред изречението. — Както и да е — каза по-весело. — Помолих Лизи Одингсел да му пише, за да му съобщи, че имотът се продава, и чакам отговора му.

— И не сте ли го виждали, откакто кралицата наследи трона? — попита госпожа Удс невярващо.

Ейми отмина забележката със смях.

— Не! Не е ли скандално? Мислех, че той ще си дойде у дома за Дванайсетата нощ, той всъщност обеща, че ще го направи, но тъй като е началник на конницата, отговаряше за всички празненства в двора, и имаше толкова много работа. Кралицата язди или излиза на лов всеки ден, знаете. Той трябва да управлява конюшните й, и да се справя също и с всички дворцови забавления, поетични драми и балове, и празненства, и всичко останало.

— Не искате ли да се присъедините към него?

— А, не — каза Ейми решително. — Отидох с него в Лондон, когато баща му беше жив и цялото семейство беше в кралския двор, и беше ужасно!

Госпожа Удс се засмя.

— Защо, какво му беше толкова ужасното?

— През по-голямата част от деня няма какво друго да правиш, освен да безделничиш и да водиш празни разговори — каза искрено Ейми. — Мъжете, разбира се, си имат делата на Частния съвет и парламента, които да обсъждат, и безкрайното домогване до пенсии, постове и благоволение. Но за жените остава само службата в покоите на кралицата, и всъщност нищо повече. Много малко дами се интересуват от делата на кралството, а и без друго никой мъж не би поискал мнението ми. Трябваше по цели дни да седя със свекърва си, а тя не се интересуваше от никого, освен от своя съпруг, херцога, и синовете си. Всичките четирима братя на съпруга ми бяха с блестящи умове, и много предани един на друг, а той има и две сестри, лейди Катрин и Мери…

— Която сега е лейди Сидни?

— Да, тя. Те всички мислят, че сър Робърт е истинско божество, и затова никоя жена нямаше да е достатъчно добра за него. Най-малко пък аз. Всички те ме смятаха за глупачка, и когато най-сетне ми позволиха да си тръгна, аз вече бях напълно съгласна с тях.

Госпожа Удс се разсмя заедно с Ейми.

— Какъв кошмар! Но вие сигурно сте имали собствени мнения, били сте в семейство, което се е намирало в самото сърце на властта.

Ейми направи лека гримаса:

— В това семейство човек много бързо се научаваше, че ако има мнения, които не са в съгласие с тези на херцога, е по-добре да не ги изразява гласно — каза тя. — Макар че съпругът ми потегли срещу нея, аз винаги съм знаела, че кралица Мери е истинската кралица, и винаги знаех, че нейната вяра ще възтържествува. Но за мен и за Робърт, беше по-добре, ако пазя за себе си мислите и вярата си.

— Но какво изпитание за силата на духа! Никога да не спориш, когато те са толкова надменни и нетърпящи възражение!

Ейми се изкикоти.

— Нямам думи да го опиша — каза тя. — А най-лошото от всичко е, че сър Робърт не е такъв. Когато за пръв път го срещнах в къщата на баща ми, той беше още момче, толкова мил и любящ. Смятахме да си купим малко имение и да държим овце, а той щеше да развъжда коне. А ето ме тук, и още го чакам да се прибере у дома.

— Винаги съм копнеела да отида в двора — отбеляза госпожа Удс в изпълнената с копнеж пауза. — Господин Удс ме заведе веднъж да видя старата кралица, докато се хранеше, и беше много величествено.

— Отнема цяла вечност — каза рязко Ейми. — И храната е винаги студена, а през половината време е толкова лошо приготвена, че всички се връщат в собствените си покои и поръчват да им приготвят храна там, за да могат да хапнат нещо хубаво. Не е позволено да държиш собствени ловни кучета, и не можеш да имаш повече слуги, отколкото позволява лорд–канцлерът на краля, и трябва да спазваш установените дворцови часове… да ставаш късно и да си лягаш късно, когато вече си толкова уморен, че ти се иска да умреш.

— Но този живот задоволява лорд Робърт? — отбеляза остро госпожа Удс.

Ейми кимна и обърна коня си към къщи.

— Засега. Той още от рождение е живял в дворците с кралското семейство. Живял е като принц. Но знам, че в сърцето си той все още е младият мъж, в когото се влюбих, който не искаше нищо повече, освен малко добра земя за пасища, за да развъжда красиви коне. Знам, че трябва да вярвам на това — каквото и да ми струва.