Любовникът на девицата

„До граф Аран

Милорд,

В този напрегнат за Вашите дела миг приносителят на настоящото ще Ви предаде моите благопожелания и надеждите ми, че ще му позволите да ви съдейства да дойдете в Англия, където за дома ми и слугите ми ще е чест да бъдат на Ваше разположение…“

В личните си покои в двореца Уайтхол, Елизабет препрочиташе любовно писмо от Филип Испански — третото от поредица писма, които ставаха все по-пламенни с течение на кореспонденцията. Една от придворните й дами, лейди Бети, проточи врат да разчете думите наопаки, но не можа да разбере латинския текст, и безмълвно прокле слабото си образование.

— О, слушайте — ахна Елизабет. — Той казва, че от мисли за мен не може нито да яде, нито да спи.

— Тогава сигурно е станал ужасно кльощав — каза рязко Катерина Нолис. — Винаги е бил прекалено слаб: имаше крака като на гълъб.

Лейди Мери Сидни, сестрата на Робърт Дъдли, се изкикоти.

— Тихо! — сгълча ги строго Елизабет: тя винаги беше чувствителна относно положението на друг монарх. — Той е много изискан. И, във всеки случай, смея да кажа, че си хапва добре. Това е само поезия, Катерина. Казва го просто за да ми угоди.

— Само глупости — промърмори полугласно Катерина. — И при това — папистки глупости.

— Той казва, че се е борил със съвестта си, и се е борил с уважението си към моята вяра и моето възпитание, и че е сигурен, че можем някак да намерим начин, който позволява и на двама ни да продължим да изповядваме вярата си, и въпреки това да съберем сърцата си.

— Ще доведе дузина кардинали в свитата си — предрече Катерина. — И Инквизицията след тях. Той изобщо не храни привързаност и топли чувства към вас, това е само политика.

Елизабет вдигна очи.

— Катерина, той наистина изпитва обич към мен. Ти не беше тук, иначе щеше да я видиш сама. По онова време всички го отбелязваха, беше истински скандал. Убедена съм, че щяха да ме оставят в Тауър или под домашен арест до края на живота ми, ако той не се беше застъпил за мен срещу зложелателството на кралицата. Той настоя да се отнасят към мен като към принцеса и наследница… — Тя млъкна рязко и приглади златния брокат на роклята си. — И беше много нежен към мен. — Гласът й прие типичната си, нарцистична напевна интонация. Елизабет бе винаги готова да се влюби в себе си. — Той ми се възхищавате, честно казано: той ме обожаваше. Истински принц, истински крал, и отчаяно влюбен в мен. Докато сестра ми стоеше затворена в очакване да роди, ние прекарахме много време заедно и той беше…

— Няма що, прекрасен съпруг ще излезе от него — прекъсна я Катерина. — Щом е флиртувал с балдъзата си, докато съпругата му е очаквала дете.

— Тя не чакаше наистина дете — каза Елизабет надменно, измествайки темата. — Само си мислеше, че чака дете, защото беше толкова подута и болна…

— Толкова по-мило от негова страна тогава — тържествуващо каза Катерина. — Значи е флиртувал с балдъзата си, когато съпругата му е била болна и сломена заради нещо, което не е зависело от нея. Ваша светлост, напълно сериозно — не можете да се омъжите за него. Народът на Англия няма да приеме отново испанския крал, първия път тук го мразеха, ще бъдат разярени, ако се върне отново. Той опразни хазната, разби сърцето на сестра ви, не я дари със син, изгуби Кале, който дотогава бе наш, и прекара последните няколко месеца в изключително позорни любовни връзки с дамите в Брюксел.

— Не! — възкликна Елизабет: вниманието й на мига беше отклонено от любовното писмо. — Значи това има предвид той, когато казва, че нито яде, нито спи?

— Защото вечно дели постеля с дебелите бюргерски съпруги. Похотлив е като маймуна! — Катерина засия, когато чу неустоимия кикот на братовчедка си. — Със сигурност трябва да можете да се справите по-добре, отколкото да се задоволявате с огризките на сестра си! Не сте такава стара мома, че да се налага да се задоволявате със студено месо, с нечий бивш съпруг. Има по-добри възможности за избор.

— О! И ти кого би искала да приема? — попита Елизабет.

— Граф Аран — каза бързо Катерина. — Той е млад, протестант е, красив е, изключително обаятелен е — срещнах го за кратко и веднага се влюбих в него — и когато наследи престола, ще обедините Англия и Шотландия в едно кралство.

— Само ако Мари дьо Гиз ни направи услугата да падне мъртва, последвана от дъщеря си — изтъкна Елизабет. — А Мари дьо Гиз е в добро здраве и дъщеря й е по-млада от мен.

— И по-странни неща са се случвали, за да способстват да се изпълни Божията воля — каза уверено Катерина. — А ако регентката Мари остане жива, защо да не може един прекрасен протестантски наследник да я измести от трона й?

Елизабет се намръщи и хвърли поглед из стаята, за да види кой ги слуша.

— Достатъчно, Катерина, сватосването не ти приляга.