Любовникът на девицата

— Не знам — каза обезсърчаващо Сесил. — Изглежда нито аз, нито който и да е мъж в Англия го намираме за твърде неустоим. Тъкмо напротив.

— Тогава значи така мислим само ние, глупавите момичета — усмихна се тя.

Следобед Елизабет се престори на болна: непоносимо й беше да бъде насаме с Робърт, на когото му беше трудно да прикрие възторга си; и през цялото време очакваше съобщение от Къмнър Плейс, което щеше да донесе в двора вестта за смъртта на Ейми. Обяви, че ще вечеря сама в стаята си и ще си легне рано.

— Можеш да спиш в стаята ми, Кат — каза тя. — Имам нужда от компанията ти.

Кат Ашли погледна бледото лице на господарката си и зачервената кожа там, където бе чоплила ноктите си.

— Сега пък какво е станало? — запита тя.

— Нищо — каза рязко Елизабет. — Нищо. Просто искам да си почина.

Но тя не можеше да си почине. На зазоряване беше още будна, седнала на писалището си с латинската граматика пред себе си, превеждайки трактат върху празнотата и суетата на славата.

— Защо правите това? — попита сънено Кат, надигайки се от леглото си.

— За да се възпра да мисля за каквото и да било друго — каза мрачно Елизабет.

— Какво става? — попита Кат. — Какво се е случило?

— Не мога да кажа — отвърна Елизабет. — Толкова е ужасно, че не мога да кажа дори на теб.

На сутринта тя отиде в параклиса, а после се върна в покоите си. Робърт тръгна до нея, докато се връщаха от параклиса й.

— Моят служител ми написа дълго писмо, за да ми съобщи какво се е случило — каза той тихо. — Изглежда, че Ейми е паднала от някакво стълбище и си е счупила врата.

За миг Елизабет пребледня, след това се съвзе.

— Поне е било бързо — каза тя.

Един мъж се поклони пред нея. Елизабет спря за миг и му подаде ръка. Робърт отстъпи назад и тя продължи сама.

В тоалетната си стая Елизабет се преоблече в дрехите си за езда, питайки се дали наистина беше редно всички да отиват на лов. Придворните й дами чакаха заедно с нея, когато, най-сетне, Кат влезе в стаята и каза:

— Сър Робърт Дъдли е отвън в приемната. Твърди, че има да ви каже нещо.

Елизабет се изправи на крака.

— Ще излезем при него. — Повечето придворни бяха облечени като за лов: разнесе се изненадан шепот, когато хората забелязаха, че Робърт Дъдли не беше в дрехи за езда, а облечем изцяло в черно. Когато кралицата влезе с дамите си, той й се поклони, изправи се и каза, напълно овладяно:

— Ваша светлост, трябва да съобщя за смъртта на съпругата си. Починала е в неделя в Къмнър Плейс. Бог да дари покой на душата й.

— Мили боже! — възкликна испанският посланик.

Елизабет хвърли поглед към него с очи, празни и безизразни като полиран кехлибар. Вдигна ръка. В миг стаята утихна, когато всички се скупчиха по-плътно да я чуят какво ще каже.

— С голямо съжаление съобщавам за смъртта на лейди Ейми Дъдли, в неделя, в Къмнър Плейс в Оксфордшър — каза спокойно Елизабет, сякаш въпросът нямаше много общо с нея.

Зачака. Придворните бяха млъкнали, зашеметени, всеки чакаше да види дали тя ще каже нещо повече.

— Ще носим траур за лейди Дъдли — каза рязко Елизабет и се обърна настрани да говори с Кат Ашли.

Испанският посланик, Де Куадра, се улови, че неспособен да устои, е тръгнал към нея.

— Каква трагична новина — каза той, като сведе глава над ръката й. — И толкова внезапно.

— Нещастен случай — каза Елизабет, като се опитваше да остане спокойна. — Трагичен. Изключително прискърбен. Трябва да е паднала по стълбите. Вратът й е бил счупен.

— Наистина — каза той. — Какъв странен нещастен случай.

Вече беше следобед, когато Робърт дойде отново да види Елизабет. Намери я в градината, където се разхождаше с дамите си преди вечеря.

— Ще трябва да се оттегля от двора за времето на траура — каза той, с мрачно лице. — Помислих си, че ще е добре да отида в Деъри Хаус в Кю. Лесно можеш да идваш и да се срещаш с мен там, а аз мога да идвам да те виждам.

Тя плъзна длан върху ръката му.

— Много добре. Защо изглеждаш толкова странно, Робърт? Не си тъжен, нали? Не приемаш нещата тежко, нали?

Той сведе поглед към хубавото й лице, сякаш тя изведнъж беше станала непозната за него.

— Елизабет, тя беше моя съпруга цели единайсет години. Разбира се, че скърбя за нея.

Тя се нацупи и направи лека гримаса.

— Но ти отчаяно желаеше да я напуснеш. Беше готов да се разведеш с нея заради мен.

— Да, наистина, бях готов да го сторя, и това е по-добре за нас, отколкото скандалът на развода. Но никога не бих пожелал смъртта й.

— През последните две години цялата страна очакваше тя да умре всеки момент — каза Елизабет. — Всички казваха, че е ужасно болна.

Той сви рамене.

— Хората си говорят. Не знам защо всички са мислели, че е болна. Тя пътуваше, излизаше на езда. Не беше болна, но през последните две години беше много нещастна, и за всичко бях виновен аз.

Тя се подразни, и не се постара да го скрие.

— В името на всички светци, Робърт! Нима ще решиш да се влюбиш в нея сега, когато е мъртва? Нима сега ще откриеш у нея огромни добродетели, които не си оценявал преди?