Любовникът на девицата

— Просто уморена — каза тя. Дори устните й бяха бледи.

— Ето, изпийте това — предложи Кат Ашли, като тикна чаша греяна медовина в ръката й.

— Някакви вести от Сесил?

— Все още никакви. Страхувам се, че ще опитат отново да щурмуват замъка, чичо ми е толкова припрян, а лорд Грей — толкова решителен. Исках Сесил да ми обещае прекратяване на боевете, докато френският пълномощник е на север, но той каза, че трябва да поддържаме заплахата… — тя млъкна насред изречението, със свито от тревога гърло.

— Прав е — каза Томас Пари тихо.

Робърт стисна ръката й.

— Пий го, докато е топло — каза той. — Продължавай, Елизабет.

— По-лошо е — каза тя, като отпи покорно една глътка. — Нямаме пари. Не мога да плащам на войските, ако останат на бойното поле още дори седмица. И какво ще стане тогава? Ако вдигнат метеж, с нас е свършено; ако се опитат да тръгнат сами към дома без пари в джобовете, ще плячкосват от границата до Лондон. А после французите ще влязат свободно зад тях.

Тя отново млъкна рязко.

— О, Робърт, всичко се обърка така ужасно. Съсипах всичко, което ми беше оставено. Дори моята полусестра Мери не провали очакванията на тази страна така, както го сторих аз.

— Тихо — каза той, като взе ръката й и я притисна към сърцето си. — Нищо от това не е вярно. Ако имаш нужда от пари, аз ще ги събера за теб, има заемодатели, към които можем да се обърнем, обещавам ти. Ще платим на войските, а Хауърд и Грей няма да атакуват, ако нямат шанс да спечелят. Ако искаш, ще замина на север и ще огледам вместо теб, ще видя какво става.

Тя стисна на мига ръката му.

— Не ме оставяй — каза. — Непоносимо ми е да чакам, когато не си до мен. Не ме оставяй, Робърт, не мога да живея без теб.

— Любов моя — каза той тихо. — Аз съм на твое разположение. Ще замина, или ще остана — както желаеш. И винаги ще те обичам.

Тя леко повдигна глава над златната чаша и му се усмихна бегло.

— Е то — каза той. — Така е по-добре. А след малко трябва да отидеш и да си облечеш една хубава рокля, и ще те изведа на езда.

Тя поклати глава.

— Не мога да яздя, ръцете ми са твърде възпалени.

Тя протегна ръце да му покаже. Кожичките навсякъде около ноктите бяха зачервени и кървящи, а кокалчетата бяха подути и подпухнали. Робърт взе наранените ръце в своите и се огледа наоколо към Кат Ашли.

— Тя трябва да почива — каза Кат. — И да не се тревожи така. Тревогата я разяжда.

— Е, измий си ръцете и ги намажи с помада, любов моя — каза Робърт, скривайки потреса си. — А после си облечи една хубава рокля и ела да седнеш с мен до огъня, ще послушаме музика и ти можеш да си починеш, а аз ще ти разказвам за конете си.

Тя се усмихна, като дете, на което обещават лакомство.

— Да — каза. — А ако пристигне съобщение от Шотландия…

Робърт вдигна ръка.

— Нито дума за Шотландия. Ако има новини, ще ни ги донесат възможно най-бързо. Трябва да усвоим изкуството да чакаме търпеливо. Хайде, Елизабет, ти знаеш всичко за чакането. Виждал съм те как умееш да чакаш. Трябва да чакаш новините така, както чакаше короната. От всички жени на света ти умееш да чакаш най-елегантно.

При тези думи тя се изкиска и цялото й лице светна.

— Е то това вече е вярно — съгласи се Томас Пари. — Тя още от момиче умееше да си стои кротко и да преценява кога е подходящият момент.

— Добре — каза Дъдли. — Сега вървете да се облечете, и побързайте.

Елизабет му се подчини, сякаш беше неин съпруг в правото си да й нарежда, а тя никога не бе ставала кралица на Англия. Придворните й дами минаха покрай него със сведени очи — всички, освен Летиша Нолис, която му направи нисък реверанс, докато минаваше: дълбок реверанс, какъвто е уместно една млада придворна дама да направи на един бъдещ крал. На Летиша не й убягваха много неща, когато ставаше дума за лорд Робърт.