Лий Чайлд

— И на всичкото отгоре ти е харесало — добавих.

Никакъв отговор.

— След което го правиш още веднъж — казах аз. — Вече доста по-добре. Край на тъпите ходове като онзи със захвърлянето в канавката край линията. Готов си за нещо по-рисковано. Или по-подходящо. Може би Шона Линдзи също е хранела някакви илюзии за брак, може би ти е споменала за идиличен съвместен живот в малка къщичка. По тази причина решаваш да я захвърлиш на онзи строеж. Можеш да се появяваш в квартала когато пожелаеш. Правил си го достатъчно дълго. Големият лош вълк, излязъл на лов със старата си синя кола. Част от сценария, задължителен реквизит.

— Скъсах с Шона седмици преди да бъде убита — рече той. — Как ще обясниш това?

— Много просто. Достатъчно е само да им подсвирнеш и те тичат, нали?

Не получих отговор.

— По същата причина захвърляш и Джанис Чапман зад онзи бар — продължих аз. — Тя по принцип си е купонджийка. А може би си пожелал малко повече предизвикателства. Разнообразието е солта на живота. Казваш на твоите хора в кръчмата, че пиячката те е хванала, измъкваш се навън и реализираш операцията за времето, което ти е нужно да отскочиш до тоалетната. За шест минути и четирийсет секунди. Но що се отнася до Деверо, това време се оказва трудно приложимо. Оттук се пропуква и алтернативната теория. Нима никой не е обърнал внимание на физиката иМ? Тя не може да вдигне тялото на жена с нормално телосложение и да го окачи на куките за дране на дивеч. Нито пък е в състояние да пренесе труп до колата си.

— Досието е автентично — рече сенаторът.

— Само в началото, когато наистина се е опирало на факти. После някой измисля една злостна клюка, която намира благодатна почва. За ревнивата жена, за счупената ръка и изчезналите четиристотин долара. Историята е завоалирана, а заключенията са предоставени на читателя. Но точно в този момент някой го хваща шубето. Не иска никакви завоалирани истории, а ярка светлина. По възможност червена и мигаща. И тъй, вие пренаписвате цялата сага, като включвате в нея и един автомобил. След което се обаждате на сина си и му нареждате да остави колата си на линията.

— Това са пълни глупости!

— Няма друга причина за тази постановка с колата. Тя не може да послужи за никакви други цели. Капанът ще щракне за Деверо в момента, в който някой отвори досието иМ.

— Досието е автентично!

— Малко са прекалили с мъртъвците, с изключение на Джеймс Дайър. Неговата смърт можем да я приемем. Висш офицер с дългогодишна кариера, почти сигурно и с разклатено здраве. Но Пол Евърс? Не, не става. Този е прекалено удобен. Сякаш сте се страхували от хората, които задават въпроси. Но мъртъвците не могат да отговарят, нали? И накрая опираме до Алис Баутън. И тя ли ще умре? Или ще остане жива? Но ако остане жива, как ли ще отговори на въпросите ни относно счупената ръка?

— Досието е абсолютно автентично, Ричър!

— Умеете ли да четете, сенаторе? Ако отговорът е да, прочетете ми тази бележка на глас. — С тези думи измъкнах прегънатата на две ресторантска сметка от джоба си и я подхвърлих в скута му.

— Не ми е позволено да се движа — реагира той.

— Вземете я — казах аз.

Той я взе. Ръката му трепереше. Погледна гърба, а след това лицевата част. Повдигна я пред очите си и си пое въздух.

— Вие чели ли сте я? Познавате ли съдържанието иМ?

— Не, дори не съм я погледнал. За мен тя не представлява интерес, защото разполагам с достатъчно улики да ви закова.

Той се поколеба.

— Но не си измисляйте нищо — предупредих го аз. — Ще я прегледам веднага след вас.

Той отново си пое дъх и започна:

— Per Управление «Човешки ресурси» към Корпуса на морската пехота. — След което помълча известно време и добави: — Искам да зная дали този материал е класифициран.

— Какво значение има?

— Вие нямате право на достъп до класифицирани материали. Синът ми също.

— Този не е класифициран — успокоих го аз. — Продължавайте.

— Per Управление «Човешки ресурси» към Корпуса на морската пехота в личния състав не е имало военнослужеща на име Алис Баутън.

— Измислили са я — широко се усмихнах аз. — Тя никога не е съществувала. Калпава работа. Толкова калпава, че за момент се запитах дали пък аз не греша. Може би сте разводнили нещата на две самостоятелни фази. Може би първо е била колата, а Алис Баутън сте я дописали в последния момент. Без да разполагате с достатъчно време да откраднете нечия истинска самоличност.

— Армията трябваше да бъде защитена.

— Загубата за армията е печалба за Корпуса. На тях също сте им дядо. Следователно не ви е пукало в професионален план. Искали сте просто да защитите сина си.

— Би могъл да е всеки друг от отряда му. Правим го за всички.

— Глупости! — срязах го аз. — Това е пример за гигантска корупция. Изключителна. Безпрецедентна. Засягаща само вас двамата и никой друг!

Мълчание.

— Между другото аз съм този, който защитава армията — добавих.