Легенда за камъка

— Откъде бих могъл да знам? — отвърна на въпроса, явно изписан на лицето ми. — Що се отнася до разбирането на тайните на вселената, не ме бива повече от древните. Знам с положителност само това, че някои неща сработват, а други — не.

След това хвърли поглед отвъд бездната.

— Е, княже, твърдението, че в света господстват лъжата и измамата може и да е вярно. Не виждам обаче основания да се отрича класиката, ако се прочисти от представката „нео“ — каза той в посока към пепелищата на някогашното ателие. — Класическите истини все още са валидни, класическите ценности все още определят рамките на нашето поведение, а класическите стандарти все още предпазват света от разпадане.

След това се обърна към мен.

— Хайде, Воле, отдавна беше време да идем на едно място, където хората все още са способни да оценят истинско класическо пиянство.

Наведох се и той уморено се покатери на гърба ми. Започнах уверено да се спускам по пътеката, която щеше да ни отведе до манастира, а после до Пекин. Там в близост до Небесния мост се намира Улицата на мухите, на която бе разположена питиепродавницата на Едноокия Вон.