Легенда за камъка

— Странно създание е Лунното момче, нали? — възкликна той. — Мило мое момче, от една страна, ти си въплъщение на красотата, безотговорността и несдържаната похотливост. От друга, в тялото ти няма да се открие дори и костица, която да не е изпълнена с доброта. Невъзможно е да не си плод на нечие изкуство, защото такова съчетание от излишества и невинност в природата не се среща. Едва ли си могъл да усъвършенстваш така умението да съгрешаваш, без в същото време да си слагаш грях на душата, ако не си го практикувал и преди. Когато заедно с Вола те видяхме застанал пред Огледалото на миналите превъплъщения, не можахме да не се удивим. Наистина бе трудно човек да си представи такова странно редуване. Премина последователно през всички възможни превъплъщения на злото, низостта и извратеността, преди да се превърнеш в най-безцеремонната и изкусителна уличница, въртяла някога задника си из страниците на историята.

Господарят Ли си избърса очите и ми смигна.

— Хайде, Воле, не ми казвай, че не си се сетил за кого ми е думата. Аз си мисля, че няма момче в Китай, което да не е запаметило наизуст най-деликатните пасажи от нейната биография.

Сетих се, че бях видял Лунното момче облечено като момиче. И че той всъщност някога е бил момиче. Поруменях от неудобство. Невероятната му красота изведнъж намери обяснение. Сетих се, разбира се, и коя бе невероятно прелъстителната дама от огледалото.

— Златният лотос — потвърди удовлетворено Господарят Ли.

— Лунното момче някога се е разхождало по земята в облика на най-прелъстителната човекоядка в историята. Заради своята безнравственост била призована на Небесата, където се наложила като най-забележителната покровителка на проститутките. Предполагам, че богинята Ну Куа е започнала да размишлява за възможните съчетание на чи и ши още когато е видяла какъв ефект произвеждат сред младите богове разходките на Златния лотос по бисерната пътека. Затова именно Златният лотос била отстранена от длъжността си и добила нова форма. Сещаш ли се?

Сетих се, че бях видял как образът на Лунното момче в огледалото едновременно се изменя и въпреки това си остава същият. Сетих се как красотата му се появи втъкана в ярки цветове. Сетих се как протяга ръце към слънцето, също като…

— Също като цвете — каза тихо Господарят Ли. — Като прекрасното цвете на име Пурпурната перла, положено на пътя на един нащърбен камък. Сетне камъкът донесъл роса и дъждовни капки, с които да отмие злото от прекрасното цвете. То пък се влюбило в камъка и се заклело да му върне дълга си, като изплаче всички сълзи от тялото си. На едно цвете може да му се наложи да изчака столетия или дори хилядолетия, за да се прероди, но пък нали най-сетне основната добродетел на камъка е търпението?

Лунното момче все още продължаваше да го гледа с очи, изпълнени с почуда. Господарят Ли взе в ръце камъка, все още притискайки трите му части, и го постави в ръцете на Лунното момче. Сетне извади наново меха си с вино и се изправи.

— Това, което ще ти река, може да ти се стори глупаво, но все пак ме послушай — каза. — Стисни с все сили камъка, Лунно момче. Затвори очи. Опитай си да си представиш, че се намираш на безводно място в близост до Реката на духовете, измъчван от обгарящата горещина, и очакваш един предан камък да ти донесе капки утринна роса от Небесата.

Лунното момче затвори очи и стисна камъка. Господарят Ли изчака малко, след което поръси главата на Лунното момче с няколко капки от божествения нектар. Това, което сетне се случи, съвсем не бе смешно. Лунното момче започна цялото да трепери, притиснало камъка върху гърдите си. Устните му започнаха да издават звук с неописуема красота, който после се превърна в слова.

— Любов… любов моя… искам да плача, но нямам сълзи… дори и като дете не можех да плача… как можеш да лееш сълзи за един камък? Любов, любов моя… искам да плача, но не мога…

Господарят Ли ми даде знак да го последвам.

— Ще те оставим за известно време сам — каза той тихо. — Обещанието на едно цвете да лее сълзи е прекалено сериозна работа, за да се намесват в нея богове или хора и да се опитват да повлияят върху неговото решение.

Отдалечихме се. Отидохме до оттатъшната страна на левия рог на Дракона, Господарят Ли намери плоска скала, седна върху нея и впери поглед в долината. Из нея бяха започнали да шетат селяни с боязлив вид. Доколкото обаче успях да видя, щетите от земетресението бяха съвсем незначителни, бяха пострадали само няколко покрива и хамбара. Меки сенки бяха започнали да закриват долината, а птичките довършваха последните си песни.

— Воле, ако питаш мен, княз Лю Пао би трябвало да бъде обявен за герой — каза Господарят замислено. — По-добра ще е тази версия, макар че може да създаде някои проблеми на наследниците му. На абата ще кажем, че князът е намерил гибелта си в последната си и победоносна битка със силите на злото и че неговият отвратителен прародител никога повече няма да представлява заплаха за Долината на скръбта.

— Да, учителю — съгласих се.