Легенда за камъка

— Селяните ще поискат да издигнат храм в негова чест, но ние ще им кажем, че и един параклис ще свърши работа.

Господарят Ли бе позволил на своя ентусиазъм да започне да набира скорост.

— Хайде, нека да са два параклиса! — рече въодушевено. — Ще кажем, че е изразил желание тялото му да бъде разрязано по дължина и всяка една от двете половинки да бъде погребана в една от двете унищожени части от Княжеската пътека, за да служи за тор на растенията.

— Да, учителю — казах.

— След време ще стане известен като Свещените две княжески половинки на Долината на скръбта. Ще започнат да говорят, че едната половинка наблюдава добрите дела на хората, а другата — лошите. Много би ми било любопитно да узная какво поверие би се появило, ако някой подхвърли, че при настъпването на опасност двете половинки повторно ще се съединят. Както и да е, дано да е оцеляла пещерата на Вълка, защото селските момчета ще има с какво да запълват там времето си.

— Да, учителю — отговорих.

— Ще кажем, че последното му желание е било да лежи в гробовете си и да се радва на невинния смях на дечицата, на нежното блеене на малките агънца, на…

— Не съм съгласен с това, учителю — казах.

— Всъщност си прав — каза Господарят Ли. — Селяните се интересуват повече от по-други работи. Там ти имаш думата.

— Добре, учителю. Ще съобщим, че последните му думи са били указания до неговите наследници да възстановят щетите от земетресението и да дадат пари на манастира за един нов покрив.

— Умно момче — каза Господарят Ли.

— И да стегнат насипа там, където се пресичат пътеките за манастира, селото и имението. Достатъчен е само един по-пороен дъжд и всичките пъпеши ще отплават към Суджоу.

— И какво още?

— Нищо повече — отсякох. — Ако я караме така, селяните ще поискат от наследниците на княза да им закърпят сандалите и да изпразнят нощните им гърнета.

Известно време помълчахме. Бръчките по лицето на Господаря Ли изглеждаха по-древни от пукнатините по склоновете на хълмовете. Като че ли бе започнала да го обхваща меланхолия.

— Знаеш ли, че князът май бе прав поне в едно? — продума той. — Аз май съм последният привърженик на старомодните подходи към проблемите. Възможно е да не съм съвсем прав. Ако оставим настрана неоконфуцианството, в съвременните подходи има доста разумни неща. Надявам се все пак да си водил бележки за нашите премеждия, за да остане и някакъв запис за старовремския подход към света. Този подход може да бъде не само забавен, но и много красив. Знай освен това, че хората с житейски път като моя много рядко са умирали от скука.

— Да, учителю.

Господарят Ли ме погледна сериозно и кимна. Изправихме се и тръгнахме обратно. Това, което след миг видяхме, не ме свари съвсем неподготвен, но все пак го почувствах като удар в стомаха и очите ми се просълзиха.

Лунното момче във всичко бе проявявало старание. Бе го проявило и този път. Бе почистило внимателно ножа на Господаря Ли и бе направило нещо като малка язовирна стена от пръст, за да може кръвта от прерязаната му китка да запълни пространството около камъка и над него без да замърсява излишно околната трева. Лунното момче бе положило ръката на Утринната скръб върху своята, поставена върху камъка. Господарят Ли внимателно отмести ръцете им и го взе. Изми го с вино, избърса го с дрехата си и го изложи на светлината.

— Погледни каква красота, Воле — прошепна.

Някога един камък бе отмил злото от едно цвете. Сетне пък то бе сдържало сълзите си, за да има с какво да отмие недостатъка на камъка. Върху него вече не бяха останали следи нито от пукнатините, нито от златото. Камъкът сега бе здрав и цял и радваше окото.

Господарят Ли извърна лице към Небесата и пое с все сили въздух. Закрих си очите с ръце, но въпреки това орловият грач, който изригна от устата на стария човек, насмалко не пукна тъпанчетата ми. Звуците, отправени към розовите облаци, дълго време кънтяха между хълмовете.

След това коленичи, а аз последвах примера му.

— Ли Као е — рече простичко. — Моля да ми бъде разрешено да се обърна към богинята Ну Куа.

Продължихме мълчаливо да стоим в това положение, докато небето се изпълни с облаци. Може и да си въобразявам, но след миг почувствах майчина ласка, покриваща сякаш целия свят.

— Богиньо — започна учтиво Ли Као, — прости ми, че те занимавам с такива дреболии, но съм дал обет. Как да ти кажа, днешната покровителка на проститутките хич не си тежи на мястото, та курвите от цял Китай ме помолиха да поискам от теб да назначиш на тази служба някой, дето си отбира от работата. Тъй като великата Златен лотос не беше налице, спряха се на императрица By.

Въздухът започна да се изпълва със серни изпарения и се чу гръм.