Кръвта на богомолката

— Много от тях са били роби — обясни Салма и замълча, за да подчертае казаното. — Други са отцепници, ренегати. Те ми вярват, а аз нося отговорност за тях. Не съм ги събрал само за да ги предам на Сарн или Колегиум в ролята на евтино опълчение. Те са моите хора, моят народ. Наричам ги своите нови мерсери, но друго име, изглежда, придобива популярност — Равнинската чет. Ние ще се сражаваме с Империята, Стен, но спечелим ли войната, няма просто да се пръснем и всеки да се върне към стария си живот — в опожарения си чифлик, в хомота на робството или в затвора, където да плаща за минали прегрешения. Именно за това смятам да говоря с царицата на Сарн, а и с теб, когато му дойде времето, но… сега нещата между нас стоят различно, Стен. Не по твоя вина. Вече няма връщане назад и аз съм длъжен пред тези хора така, както всеки принц е длъжен пред народа си.

— Разбирам — каза Стенуолд. — Е, поне донякъде. Пратениците ти винаги ще са добре дошли в Колегиум. — Погледна Че. Смут засенчваше искрената радост, изписана на лицето й допреди малко.

— Салма… — започна тя.

— Съжалявам, Че. Но ти видя как стоят нещата тук. Вярвам, че разбираш в каква ситуация се намирам.

— Но ако осите те хванат, ще те убият. А те определено ще се опитат да те хванат, Салма.

— Знам — каза с усмивка той. Изглеждаше много по-голям от нея. — В битката за Тарк вече ме убиха веднъж. Раната беше толкова тежка, че щях да умра на място, ако тя не беше дошла, и това щеше да е краят на Салме Диен. Оттогава живея живот назаем. Не мога да си затворя очите за правилното и необходимото само защото то може да ме прати там, където вече съм бил.

— Винаги правиш така! — ядоса се Че. — Защо… Защо просто не дойдеш с нас? Салма, толкова неща преживяхме заедно, толкова време бяхме разделени, и аз едва-що те намерих отново… Защо точно ти трябва да се заемеш с това?

— Защото някой трябва да го свърши, Че, а никой друг няма да се заеме — отвърна той. — И защото един принц не изоставя хората си.

— Имам един въпрос — надвика ги Тиниса и гласът й сложи край на препирните им.

Салма срещна неустрашимо погледа й.

— Питай.

— Щастлив ли си с нея? — Гласът й потрепваше едва доловимо, но усилията да го овладее се четяха ясно на лицето й, а и ръката й бе легнала върху дръжката на рапирата. Стенуолд местеше нервно поглед между нея и Салма, Че изглеждаше не по-малко изненадана. Стенуолд си спомни, че Тиниса и Салма открай време бяха дружки, но никога не бе предполагал, че са и… Или пък така и не бяха стигнали дотам, но Тиниса таеше надежда, че един ден и това ще стане? Стенуолд хвърли поглед към хората на Салма и видя, че немалко от тях са надушили опасност. Лицето на пеперудородната беше все така ведро.

— Да — отговори Салма. — Щастлив съм с нея.

Тиниса измери с поглед другата жена. За миг чувствата й проличаха толкова ясно, че Стенуолд извърна смутено глава. „Заради това ли? — казваха ясно очите й, докато младата му повереница претегляше наум бойните си умения, емблемата на оръжемайстор и гордото си наследство. — Обръщаш ми гръб заради това?“

— Дано знаеш какво правиш — каза накрая Тиниса, без гласът й да трепне, и обърна гръб на Салма. Ръката й още лежеше върху дръжката на рапирата.

Единствен Стенуолд видя блясъка на сълзи в очите й.

— Научавам по нещо всеки ден — каза Салма, вперил поглед в гърба й, — но нима не е така с всички ни? — После се обърна към Стенуолд. — Имам още нещо за теб. — И махна с ръка. — Фалмес, доведи пленника.

Плещест боен бръмбар от Мина измъкна от задните редици на струпалите се бойци осороден с дълго палто и грижливо вързани зад гърба ръце, длан към длан.

— Казва, че името му е Гавед. Хванал Че, когато тя избягала от имперската армия, но ние се появихме навреме, за да оправим нещата. Разпитахме го и той твърди, че не е войник, а нещо като наемник на свободна практика. — Салма замълча и погледна въпросително Балкус, който сочеше затворника и буташе Стенуолд по лакътя. — Какво има, мравкородни?

— Той беше в онази къща, с колекцията — каза Балкус. — Дето я обраха.

Стенуолд се вгледа в пленника, но не можа да реши дали му е познат, или не.

— Ако Балкус е прав, значи има още за какво да си говорим с него. Имаш ли нещо против да го вземем с нас, Салма?

— И без него имам достатъчно гърла за хранене, а и той, изглежда, не знае много за имперската армия, която чака на стан североизточно оттук. Така че, ваш е.

Когато се върнаха при автовозилото, Тиниса се качи последна. Липсата на изражение на безстрастното й лице бе резултат от върховните комбинирани усилия на личния й опит и вроденото й Изкуство.

— Да — каза Ахеос, — било е тук. — Оглеждаше напрегнато стаята, някога средище на богаташко хоби, сега прашна и изоставена, с празни рафтове и витрини покрай стените. Семейството на собственика беше отнесло всичко ценно, а къщата беше обявена за продан. Икономиката на Колегиум още не се беше съвзела след обсадата и пазарът на имоти чакаше по-добри времена.