Лора и Джура започнаха да се отпускат една пред друга. Животът на двете бе толкова различен. Джура бе прекарвала времето си сред мъже, овладявайки мъжки сръчности. Тя знаеше как да наточи като бръснач острието на копие, но не знаеше да готви, да домакинства. От своя страна, Лора бе живяла лекия живот на знатна дама и когато братовчедите й я тормозеха, тя търсеше защита при Роуан. Джура би смъкнала кожата на всеки мъж, който би се опитал да я измъчва.
Липсата на женски умения у Джура просто плашеше Лора. Джура пък презираше Лора, защото я смяташе за безполезна. Тъкмо днес, всяка една от тях започна да забелязва и цени уменията на другата. Свърза ги, естествено, общата нужда на всички жени по света да говорят една с друга.
Докато двете се разпореждаха заедно, Джура започна да се забавлява. Старият Тал би се намръщил презрително, ако Джура му бе заговорила за любовни истории, а Лора сякаш разцъфтяваше в атмосферата на любовен унес, която цареше наоколо. Тя бе страстно отдадена на ролята си на сватовница.
— Погледни ги тези двамата — сочеше Лора. — Създадени са един за друг, нали?
— Тя е тъкачка — отвърна Джура. — Ще ги изпратим да разгледат стана й.
— Ами да! — съгласи се Лора. — Знаеш ли, Джура, страхотно се сещаш за тези неща! Направо не бих си и помислила, че си такава сватовница. Тази нощ небето ще бъде ясно, а луната — пълна. Всичките тези новобрачни ще си държат ръцете, ще се разхождат покрай реката… Напомня ми за моята сватба.
Джура гледаше безизразно в пространството и си мислеше, че сигурно е хубаво да бъдеш ухажвана от мъж. Дейр й бе подарил двадесет нови стрели, когато я бе помолил да се ожени за него. В този момент Джура би предпочела да бяха цветя, вместо стрели.
— Тази вечер ще накараме Роуан да свири на лютня и да пее — каза Лора. — Той знае някои много хубави песни.
— Да свири? Да пее? — подскочи Джура. — А, да, чувала съм го да свири на Брита.
Лора косо погледна снаха си:
— Той не ти ли е свирил с лютнята си? Не ти ли е пял любовни песни на лунна светлина?
— Веднаж ми каза, че съм по-хубава от една слугиня, която бяхме видели преди това.
Лора замълча. Известно време изучаваше с поглед Джура.
— Сигурно съм грешила по отношение на теб. Защо не искаше да се омъжиш за брат ми?
— Силеан бе предназначена за кралица. Тя ще бъде много по-добра кралица от мен.
— Не съм уверена в това — каза Лора и сложи ръка на рамото й.
Двете не усетиха приближаването на Роуан.
— Изглежда вие, момичета, се забавлявате — каза той с онзи типичен тон на превъзходство, което мъжете възприемат, когато искат да се шегуват за сметка на жените.
Лора рязко се обърна срещу него:
— Жена ти рискува живота си, за да те спечели, а ти дори не си й свирил с лютнята си! — сопна се тя на брат си. — А на Брита си свирил! Виж я тази кучка! Седи си, обкръжена от тълпа красиви мъже, а ти я ухажваш, като че ли ще се жениш за нея. Трябва да помолиш Джура за прошка! Хайде, Джура, имаме работа да вършим.
Джура се остави да бъде отмъкната от Лора. Чувстваше се добре, о, колко добре! Тази Лора също владееше някои оръжия. Просто оръжията на англичанката не бяха направени от стомана. Джура хвърли на Лора поглед, изпълнен с уважение.
Късно следобед започна пир. Подредени бяха дълги маси в центъра на селището. Цареше възбуда и веселие. Всички бяха обзети от предчувствието за любовни радости. И децата усещаха, че нещо се случва — крещяха и се смееха възбудено, гонеха се и лудуваха. Никой не им обръщаше внимание. Пазеха ги само да не паднат в казаните със супа. Възрастните ириали гледаха с умиление как младите си разменяха погледи и се заливаха от смях, ако случайно се докоснеха.
Сума ти и докосвания имаше този ден. Момичетата се надвесваха над младежите така, че гърдите им докосваха мъжките рамене. Те пък се протягаха за какво ли не, така че лактите им уж случайно да допрат девича гръд. Всички един през друг изпускаха каквото им попаднеше, за да се наведат и да го вдигнат заедно — или само единият се навеждаше и докато се изправеше, бе вече хубаво огледал тялото на другия. Имаше закачки и смях, шеговити боричкания и докато гощавката свърши, всички бяха вече много прегряли — не само от слънцето.
— Свободна ли си? — обърна се към Джура изключително красив вателски гвардеец. — Ако нашата кралица се ожени за вашия крал, ти ще бъдеш свободна — той се наклони плътно към нея, за да може да й шепне. Дъхът му пареше шията й. — Ще те накарам да забравиш този англичанин!
Джура не се усмихваше. Устните й бяха близо до неговите, но преди да успее да отговори, ръката на Роуан се стовари върху рамото й и я отдръпна.
— Какво правиш тук? Мислех, че си с Лора.
— А ти беше с Брита. Подготвихте ли си брачната церемония?
Той стискаше рамото й и я изтикваше към къщата на леля й.
— Трябва да говорим.
Когато останаха сами, Роуан се обърна към нея:
— Казах на Брита, че не мога да те изгоня преди масовите сватби довечера. Бог ми е свидетел, че мразя да лъжа! Ще се подложа на епитимия за това. Мисля, че имам временно решение на нашия проблем — твоя брат.
— Гералт? Какво общо има той с това?