Кралицата дева

— Какво става? — извика Роуан зад гърба на тримата. — Монтгомъри, нямаш ли с какво друго да се занимаваш, че се занасяш с жена ми? Няма ли доспехи за чистене? Оръжия да се точат? Уроци да се учат?

— Да, господарю — каза момчето, но дари Джура с още една усмивка преди да се оттегли.

Чувайки гласа на вуйчо си, малкият Филип се дръпна между Джура и стената, а ръцете му здраво обгърнаха бедрото й. Джура изненадано погледна надолу към момчето.

— Филип! — произнесе Роуан рязко. — Какво правиш?

— Това е Джура — отвърна малкият, сякаш тези думи обясняваха всичко.

— Знам много добре коя е, а сега я пусни. Джура се усмихна към Роуан.

— Ако не можеш да управляваш едно дете, то как очакваш да се справиш с Брита и Яин? Или пък с мазния, стар Марек?

Роуан се пресегна да хване Филип, но момчето се скри зад гърба на Джура и тя застана между него и вуйчо му.

Изведнъж Роуан се изправи.

— Имаш власт над мен — промълви той. — Караш ме да се държа по-вдетинено от моя оръженосец. Няма да се карам с теб заради момчето; явно и него си омагьосала. Но помни — той не е мой наследник. Няма да имаш полза да му сториш зло.

— Да нараня дете? — попита Джура ужасена. — Пък било то и английско дете? Прекалено далеч отиваш. Нямам нужда да навредя на никой англичанин тъй като вие сами най-много си вредите. Но може да дойде ден, когато на нас, ланконите, ще ни омръзне самодоволното ви превъзходство и тогава ще хвръкне някоя и друга английска глава. — Очите и се присвиха. — И онзи твой Нийл ще е първият.

— Нийл? — попита Роуан. — Да не би да се е опитвал да се възползва от твоите прелести?

— Престани да мислиш само с онова, което е в панталоните ти. Този мъж ни мрази и не го крие. А сега мога да ти съобщя, че съм гладна и че ми мирише на храна. Позволено ли ми е да ям, или и за това си дал обет?

Роуан побесня, но нищо не каза“.

— Ела. Яж. Кой съм аз да се разпореждам с живота ти? — той се обърна и тръгна надолу по коридора.

Джура се готвеше да го последва, но Филип се опита да я хване за ръката.

— Ланконите не се държат за ръце — сгълча го тя уж строго. — И се изправи! Какъв ланкон ще си, ако се прегърбваш?

— Слушам, сър — отвърна Филип, а Джура не го поправи, тъй като момчето се бе изпънало като струна.

Тя му се усмихна.

— Може би ще успеем да ти намерим по-подходящи за воин дрехи.

— И нож ли? — попита той, а очите му светнаха.

— Непременно.

Дълги маси бяха разположени в основната зала и прислужници внасяха и редяха подноси с месо и зеленчуци. Джура се запъти към обичайното си място в края на масата, но Роуан, намръщвайки се, й посочи мястото до себе и. Филип я следваше като сянка.

— Филип — извика Лора сина си от другата страна на Роуан, давайки му знак да дойде при нея.

— Джура ми разреши да седна до нея — каза момчето, старателно изправило раменете си.

Лора се накани да стане, но Роуан я спря.

Свещеник благослови масата и петдесетината присъстващи се нахвърлиха върху храната, сякаш умираха от глад. Освен това шумно обсъждаха оръжия и коне и спореха кой е най-добрият воин.

Малко след началото на вечерята двама мъже се вкопчиха за гърлата, като всеки се опитваше да удуши другия.

Роуан, макар и привикнал вече с темпераментното поведение на ланконите, все още не можеше да свикне с тези внезапни избухвания. В момента разговаряше с Лора и не реагира моментално.

Но не и Джура. Тя скочи върху масата, направи няколко крачки и се хвърли върху мъжете, събаряйки ги така, че и тримата се озоваха на пода сред разпиляната храна и лаещите кучета.

Тя изтегли ножа още докато бе във въздуха.

— Ще изтръгна сърцето на следващия, който се опита да прекъсне яденето — изкрещя тя.

Мъжете се успокоиха и се надигнаха от пода. Останалите ланкони почти не реагираха на тази обичайна сцена, но тя не бе такава за Роуан. Джура се изправи, отърси се от прахта и срещна погледите на краля и тримата рицари. Англичанката стоеше встрани с уплашени очи и здраво притискаше момченцето към себе си.

Джура нямаше никаква представа с какво бе предизвикала подобни изражения върху лицата на тези хора.

Роуан се бе зачервил, вените на врата му бяха изпъкнали, брадичката му нервно потреперваше, а тримата му рицари я гледаха с ужас. Тя прибра ножа.

— Храната изстива — бе всичко, което каза. Филип се откъсна от майка си, затича се и обви с ръце бедрата на Джура.

Тя положи ръка върху меките коси на момчето, усмихна се, след което се наведе, хвана го за раменете и го обърна към себе си, така че да може да го вижда.

— Какво значи това? — попита тя тихо. — Да не би един ланкон да се страхува?

— Момичетата не се бият с мъжете — прошепна момчето.

— Така е, но това са Рабан и Сексан. Те вечно налитат на бой. А сега — изправи рамене, застани… — Джура спря, защото Лора, излязла от вцеплението си, сграбчи сина си.

— Как смееш!? — провикна се тя. — Как смееш да докосваш детето ми и да го учиш на вашите диви нрави? Ти не си жена. Нямаш право да се доближаващ до деца.

Джура се изправи и пристъпи към Лора, а очите й бяха студени и решителни. Роуан застана между двете.