Кралицата дева

От женитбата си насам се бе изолирала и нямаше никаква представа как ириалите реагират на раздялата й с Роуан, но скоро разбра. Докато яздеше покрай хората, те й се присмиваха открито и я наричаха Кралицата дева. Злорадстваха, че тази красива, млада жена, желана от толкова много мъже, е била отблъсната от краля.

Джура яздеше с високо вдигната глава, когато преминаваха първо градската стена, а после вътрешните стени около крепостта на Тал. Вътре бе доста по-чисто, отколкото когато Джура живееше там, и тя изсумтя възмутено. Такава загуба на време за превземки.

Английският рицар отвори вратата към помещението, което Джура добре познаваше. В него Тал планираше военните си набези. Тя влезе и вратата се затвори зад гърба й. Нужни й бяха няколко секунди, за да привикне с оскъдната светлина.

Роуан седеше в далечния край на помещението, а в полумрака косата му изглеждаше почти тъмна.

— Можеш да седнеш — предложи той.

— Ще остана права — отвърна тя.

Усещаше гнева му, но той не бе по-силен от нейния.

— Трябва да поговорим — каза той през стиснати зъби.

— Нямам какво повече да казвам — заяви тя.

— По дяволите! — избухна той. — Твоя е вината, че ме накара да повярвам, че ме желаеш.

Макар Роуан външно да се различаше от Тал, те си приличаха, помисли си Джура. Тал никога не смяташе, че е виновен за нещо; то бе винаги но вина на другите.

— Човек не бива да обърква похотта с желанието за женитба — обясни тя спокойно. — Мога да желая някой добре сложен ковач, но не бих искала да се омъжа за него.

— Аз съм твоят крал, а не ковач. Тя се вторачи в него.

— Не си мой крал. Ти си англичанин, който поради някаква жестока шега на боговете, е станал мой съпруг. Има начини нашият брак да се разтрогне.

Роуан се изправи и отиде до тесния процеп в далечния край на стаята, който служеше за прозорец.

— Да — каза той тихо, — проучих въпроса, но се опасявам, че е невъзможно. Поне не сега, когато Хонориумът е още толкова жив в паметта на хората.

Направи пауза и Джура забеляза как свива рамене. — Проклинам деня, когато баща ми е срещнал майка ми. Бих предпочел тя да се е омъжила за крепостен селянин отколкото за ланкон. Това, че съм принц, винаги ми е тежало, но сега е по-лошо от всякога. — Говореше толкова тихо, че тя едвам го чуваше. Обърна се отново към нея:

— Възнамерявам да обединя племената на Ланкония-и се опасявам, че ириалите няма да ме подкрепят, ако отхвърля природената сестра на сина на стария им крал.

Джура се усмихна.

— Да обединиш племената на Ланкония? Да не би да се готвиш да преместиш и планината Тарновия? Може би искаш да е малко по на юг? Или желаеш да промениш теченията на реките?

Очите му я стрелкаха гневно.

— Защо позволих на тялото си да ръководи разума ми? Защо не поговорих с теб, макар и за минутка, преди да свикам Хонориума?

— Ти лиси го свикал? Мислех, че Тал е наредил да се проведе, за да даде равни възможности на всички племена да се борят за английския принц.

— Аз, като пълен глупак, го свиках, защото бе единственият начин да те получа. Бях сигурен, че ще победиш.

За миг Джура остана неподвижна, а в следващия се завтече към него със свити в юмруци ръце.

— Нарани приятелката ми Силеан само заради страстта си! — крещеше тя. — Развали годежа ми с Дейр само заради копнежа си по мен!

Той я хвана докато тя го удряше и гърбът му опря в стената. Беше й невероятно, неописуемо разгневен, но в момента, когато я докосна, яростта му се превърна в желание. Обви я с ръце и впи устни в нейните, а Джура му отвърна, с тяло готово сякаш да се слее с неговото. Ръцете й обгърнаха врата му и го придърпаха по-близо, а устата й се отвори. Гневът, отчаянието, самотата й се превърнаха в копнеж. Тя бе негова и той можеше да прави с нея каквото поиска.

Изведнъж той рязко я отблъсна; тя политна и се стовари върху твърдия, каменен под.

— Трябва да поговорим — заяви той.

Дишаше тежко, като препускал кон, докато я гледаше. Слънчев лъч се прокрадна през тесния процеп и освети главата му в гръб.

— Проклинам те, Джура — каза той през стиснати зъби. — Дадох обет пред Бога, че няма да те докосна, и ще го спазя.

Джура се опитваше да се съвземе.

— Ние сме женени сега — промълви тя накрая. Беше й трудно да разбере логиката му, но това нямаше значение, когато ставаше въпрос за желанието й към него.

— Тогава трябва да ме помолиш — заяви той.

— Какво трябва да направя? — попита тя недоумяващо.

— Ако ме искаш в леглото си, трябва да ме помолиш за това.

Джура примигна.

— Това да не е някой от английските ви обичаи? Да не би да карате изнежените си английски жени да молят? Това какво е — начин да ги унижите още повече и да се почувствате могъщи? Ланконите не карат жените си да молят. Ланконите са истински мъже.

Той отново се разгневи и пристъпи към нея, но веднага отстъпи, както човек неволно прави, когато застане прекалено близо до огън.

— Дал съм обет пред Бога и няма да го наруша! А сега — имаме разни неща да обсъждаме.

— Нямам какво да обсъждам с теб — заяви Джура и се запъти към вратата.

Той я хвана за ръката, но моментално я пусна.

— Седни.