Крайбрежие

Случката вече се разказваше в толкова варианти, колкото свидетели имаше. Някои твърдяха, че са видели с очите си как Светицата е долетяла в нишата си в църковната стена. Други бяха чули призрачна музика. Тоанет, заела почетно място между Матиас и Аристид и изключително доволна от вниманието, което й обръщаха, отпиваше от питието си и обясняваше как първа забелязала знаците на църковната стена. Няма съмнение, че е чудо, казваше тя. Кой може да е намерил Светицата? Кой може да я е пренесъл чак до Гризнос? Кой може да я е качил в нишата? Не е човек, това е сигурно. Просто не може да бъде.

— Пък и камбаната — обади се Омер. — Всички я чухме. Какво друго може да бъде освен Ла Маринет? А и знаците по стената…

Всички бяха съгласни, че със сигурност това е намеса на някаква свръхестествена сила. Но какво искаше да ни подскаже тя? Дезире бе изтълкувала това като послание от сина си. Аристид не говореше, но седеше необичайно замислен над питието си. Тоанет каза, че това означава, че късметът ни ще се върне. Матиас се надяваше на по-добър улов. Капюсин си тръгна, като прибра и Лоло, но също изглеждаше потисната и аз се зачудих дали не мисли за дъщеря си на континента. Опитах се да срещна погледа на Флин, но той като че ли се радваше, че може да не участва в разговора. Аз последвах примера му и зачаках.

— Нещо не си особено духовит, Руже — каза Ален. — Надявах се поне ти да ни кажеш как Светицата е прелетяла сама до Гризнос.

Флин сви рамене.

— Откъде да знам? Ако можех да правя чудеса, щях отдавна да съм се махнал от този остров и да пия шампанско в Париж.

Отливът беше започнал, вятърът — отслабнал. Облаците се разсейваха, а небето зад тях беше сурово червено от наближаващия изгрев. Някой предложи да се върнем до стената на църквата и да разгледаме всичко на дневна светлина. Малка група изяви желание, останалите се прибраха по домовете, като се клатушкаха по неравния път.

След по-обстоен оглед на знаците върху стената нещата не се изясниха. Камъните бяха сякаш обгорени, но никой не успя да различи букви, само някакви примитивни рисунки и числа.

— Прилича на… нещо като чертеж — каза Омер Ла Патат. — Тук може да са записани някакви размери.

— Може да имат религиозен смисъл — предположи Тоанет. — Трябва да попитате сестрите.

Но монахините си бяха тръгнали с Дезире, а никой не искаше да пропусне нещо, докато тича да ги търси.

— Може би Руже знае — обади се Ален. — Нали той е най-образованият тук?

Няколко души кимнаха в знак на съгласие.

— Да, да повикаме Руже. Хайде, сторете път.

Флин не бързаше. Той огледа черните драскулки от всеки ъгъл. Присви очи, определи посоката на вятъра, отиде до ръба на скалата и погледна към морето, после се върна и отново докосна знаците с върховете на пръстите си. Ако не знаех, щях да повярвам, че ги вижда за пръв път през живота си. Всички го наблюдаваха с възхищение и очакване. Зад него се съмваше. Най-после Флин вдигна глава.

— Знаеш ли какво означава това? — попита Омер, неспособен да потиска повече нетърпението си. — От Светицата ли е?

Флин кимна и макар лицето му да беше сериозно, виждах, че вътре в себе си се усмихва.

24

Аристид, Матиас, Ален, Омер, Тоанет, Ксавие и аз слушахме мълчаливо, докато Флин обясняваше. После Аристид избухна:

— Арка? Казваш, че иска да построим арка?

Флин сви рамене.

— Не точно. Това е изкуствен риф, плаваща стена. Както искате го наречете, но виждате ли как действа? Пясъкът тук — той посочи далечината към Ла Жьоте — вместо да се изтегля от брега, ще се връща в Ла Гулю. Това е запушалка, ако щете, която ще попречи на Ле Салан да изтече в морето.

Последва ново продължително, стъписано мълчание.

— И ти мислиш, че Светицата е оставила това? — каза Ален.

— Че кой друг? — невинно попита Флин.

Матиас се намеси:

— Тя е нашата Светица — бавно произнесе той. — Помолихме я да ни спаси. Това сигурно е нейният начин да ни отвърне.

Още няколко души кимнаха. Звучеше разумно. Очевидно изчезването на Светицата бе изтълкувано неправилно: трябвало й е време, за да проучи нещата.

Омер погледна Флин.

— Но ние нямаме с какво да вдигнем стена — възрази той. — Виж колко ми струваше само да докарам камък за вятърната мелница. Струваше ми цяло състояние.

Флин поклати глава.

— Изобщо не ни трябва камък — каза. — Трябва да е нещо леко, което да плава. А и това не е крайбрежна стена. Крайбрежната стена може само да спре ерозията, и то за известно време. Но това е много по-добро. Една плаваща преграда, ако е правилно разположена, сама се подсигурява. С течение на времето.

Аристид поклати глава.

— Изобщо няма да върши работа. Поне в близките десет години.

Но Матиас изглеждаше заинтригуван.

— Мисля, че може да стане — бавно каза той. — Но какво ще правиш с материалите? Не можеш да направиш преграда от плюнка и хартия, Руже. Дори ти не можеш.

Флин се замисли за момент.

— Гуми — каза той. — Автомобилни гуми. Те не потъват, нали? Можеш да ги вземеш без пари от всеки автосервиз. На някои места дори ти плащат, за да ги махнеш. Превозваш ги, омотаваш ги с вериги…