Кошерът на Хелстрьом

Първото, което Тимиена осъзна, бе че ръцете й са оковани и че е завързана в някакво кресло. Тапицерията на креслото бе твърда и хладна, плътно прилепнала към гърба й. Почти веднага Тимиена съсредоточи вниманието си върху подпухналия глезен, който пулсираше болезнено. Въпреки завладялата я апатия тя си наложи да отвори очи, но откри, че е заобиколена от непрогледен мрак. В първия миг си помисли, че е ослепяла, ала малко след това зърна слабо сияние право пред нея. Намираше се на неопределено разстояние и бавно се движеше.

— Аха, събуди се значи.

Гласът бе дълбок, мъжествен и идеше от мрака над движещото се сияние. Ако се съдеше по ехото от звука, намираше се в доста просторно помещение. Тя се помъчи да овладее надигащия се страх и отвърна с привидно безгрижие:

— Но как го разбрахте в тази тъмнина?

Седнал в ъгъла на лабораторната зала, Хелстрьом следеше внимателно индикаторите на приборите, помагащи му да се ориентира в емоционалните реакции на пленничката. Почти бе готов да се възхити от смелостта й. Да, немалко от дивите екземпляри се отличаваха с подобна храброст.

— Разбрах го — рече той.

— Глезенът ужасно ме боли — оплака се тя.

— Наистина съжалявам за това. По-късно ще ви дадем успокояващо. Опитайте се да потърпите.

Странно, но искреността в гласа му й подейства успокояващо. Съдейки по равния тон, мъжът отсреща се владееше великолепно.

— Надявам се, че няма да продължи дълго — промърмори тя.

„Не е зле наистина да й дам нещо успокояващо“ — помисли си Хелстрьом. Нощната маска го убиваше в мястото, където се притискаше към носа и челото. Никак не му се нравеше начинът, по който изобразяваше жената в сребристо сияние. Осъзнаваше добре, че раздразнението му се поражда от умората. Понякога Кошерът изискваше прекалено много от него. Но тази жена Отвън трябваше да бъде разпитана и Хелстрьом нямаше никакво желание да я остави в ръцете на нетърпеливите младоци, жадни да докажат на какво са способни. А и все още беше недоволен от неуспеха при разпита на Дипиъкс. Откъде Външните знаеха за Проект 40? Сигурно някой от разпитващите се беше изпуснал. Това е единствения възможен отговор! Както и да е, ще научи от жената.

— Първо, трябва да ви задам няколко въпроса — каза той.

— Защо ме държите на тъмно?

— За да не можете да ме виждате.

Тя почувства внезапно облекчение. Щом не желаеха да ги вижда, това означаваше, че ще има възможност да опише своите нападатели. Значи възнамеряваха да я пуснат!

Хелстрьом проследи реакцията й по приборите и каза:

— Държахте се истерично навън. Нима смятахте, че ще ви нараним?

Тя се зачуди какви ли целеше с този въпрос. Бяха я омотали като коледна елха, което не говореше за особена добронамереност.

— Бях изплашена. Някой… пострада ли?

— Убихте пет от нашите и ранихте други двама.

Откровеният и хладен отговор я шокира. Петима убити? Нима наистина ще я пуснат след това?

— Аз… почувствах, че съм в клопка — заобяснява тя. — Съпругът ми… не се върна и бях… сама. Ужасно се боях. Какво сте направили с Карлос?

— Той не изпита болка — рече Хелстрьом. И това бе самата истина, помисли си Нилс. Трудно му беше да лъже, дори някой Отвън. Затова говореше откровено. Дипиъкс беше в безсъзнание, когато тялото му бе спуснато в кланицата, а след това погълнато от разграждащите плътта разтвори на резервоара. Не беше почувствал нито за миг болка и смъртта го бе споходила без най-малък проблясък на съзнание. Само за няколко секунди тялото му бе разчленено в кланицата.

— Защо ме държите завързана? — попита тя.

— Искам да ви задам няколко въпроса. Първо, как се казвате?

„Документите ми сигурно са у тях“ — помисли си Тимиена.

— Казвам се Тимиена… Тимиена Дипиъкс.

— Разкажете за агенцията, в която работите.

Сърцето й заби учестено, но тя съумя да запази привидно спокойствие.

— Агенция ли, не работя за никаква агенция! И двамата сме в отпуска. Мъжът ми продава фойерверки.

Хелстрьом се усмихна тъжно на онова, което разкриха приборите. Значи е вярно. И двамата работят за някаква правителствена агенция, за която бе любопитен да узнае колкото се може повече. Макар да отговаряше объркано на повечето въпроси, Портър им бе споменал съвсем ясно за агенцията. Но Портър не каза нито дума за Проект 40. Дали жената пред него разполага с повече сведения? Хелстрьом почувства, че пулсът му се ускорява. Тъкмо от подобни опасности винаги са се бояли в Кошера, но имаше и нещо, което пробуждаше ловните му инстинкти.

— ЦРУ ли е вашата агенция?

— Аз съм една обикновена домакиня! — възпротиви се жената. — Къде е Карлос? Какво сте направили с мъжа ми?

Хелстрьом въздъхна. Не ставаше дума за ЦРУ, доколкото можеше да се вярва на приборите и на нейните познания за връзките на началството. Възможно бе жената да не е в течение. Агенции от този тип нерядко използваха няколко различни прикрития за дейността си.