Кошерът на Хелстрьом

„Не ви е бил!“ — помисли си тя. Точно това искаше да каже. Сам се издаде! Лъжата излезе наяве!

Тя се постара да си припомни всичко, което мъжът бе казвал за Карлос. Във всяка реплика се долавяше скритото послание, че Карлос е мъртъв. Мъртвите не усещат болка. Тимиена реши да направи преоценка на ситуацията. Тъмнината беше предимство не само за човека срещу нея. С нея целяха да я подтиснат, да подкопаят защитата й. Тя започна лекичко да разтяга въжетата, с които я бяха завързали. Бяха ужасно здрави!

— Не ми отговорихте — напомни й Хелстрьом.

— И защо трябва? Мисля, че сте отвратителен!

— Питах, дали вашата агенция принадлежи на някое държавно учреждение.

— Не!

Съдейки по приборите, отговорът беше точен, но все пак не биваше да забравя, че информацията, с която тя разполага е на строго определено ниво. В този миг Нилс забеляза, че жената извива тяло, опитвайки се да се освободи от въжетата. Нима не му повярва, когато й каза, че може да я вижда?

— Защо ни шпионира правителството? — попита той.

Жената не отговори. Податливостта на въжетата се оказа измамна. Малко се отпускаха, когато напънеше мишци, ала почти веднага отново я притискаха здраво.

— Работите в агенция, създадена и действаща по поръчка на правителството — заговори той. — Предполагам, че само от голо любопитство сте решили да си пъхате носа в нашите работи. Какъв интерес може да проявява правителството към нас?

— Решили сте да ме убиете, нали? — запита тя. Беше се отказала от борбата с въжетата. Чувстваше се напълно изтощена. Умът й едва се бореше със зараждащата се истерия. Щяха да я убият. Също както бяха убили и Карлос. Нещо ужасно се криеше зад тази история. Почувствала го бе още в самото начало. Този проклет тъпанар, Меривейл! Една работа не може да свърши както трябва! Винаги ще обърка нещо! И Карлос — глупак на глупаците! Бас държа, че съвсем лекомислено е влязъл в клопката. Спипали са го и е веднага им е изпял всичко. Нямаше никакво съмнение. Човекът отсреща знаеше твърде много. Карлос се е раздрънкал и въпреки това са му видели сметката.

Ужасът й не остана скрит за приборите на Хелстрьом. Страхът й го обърка. Осъзнаваше, че в известен смисъл това бе естествена реакция на организма му към телесните й екскрети. Всеки израснал и отгледан в Кошера би доловил без усилие ужасът, който се излъчваше от нея. Нито един работник не би останал безучастен към подобно послание. Тук приборите бяха съвсем излишни. Веднага след разпита ще трябва да нареди да проветрят стаята. Същото беше и когато приключи разпита на Дипиъкс. Но може би в уплахата си жената щеше да разкрие нещо от онова, което най-много би желал да узнае.

— Вие работите за правителството — заговори той. — Знаем го със сигурност. Изпратили са ви тук, за да шпионирате работата ни. Какво очаквахте да откриете?

— Не са ме пращали! — изкрещя тя. — Никой не ме е пращал! Никой! Никой! Карлос ми предложи да отидем на излет. Какво сте направили с Карлос?

— Лъжете — отряза той. — Зная че лъжете и би трябвало вече да осъзнаете, че лъжите ви не минават при мен. Най-добре ще е, ако веднага ми кажете истината.

— И да ви я кажа, пак ще ме убиете — прошепна тя.

„Проклятие!“ — помисли си Хелстрьом.

Спомни си, че майка му го беше предупреждавала за възможността някой ден да възникне подобна криза. Неговите собствени хора бяха измъчвали човек Отвън. Направили го бяха съвсем безмилостно. И нищо чудно, след като нямаха представа какво е състрадание и единственото, от което се интересуваха бе да изтръгнат нужната им информация, в името на оцеляването на Кошера. Подобни действия неминуемо поставяха своя отпечатък върху живота на Кошера. Хората губеха своята невинност. „Ето, че се приближихме с още една крачка към насекомите, които имитираме“ — помисли си той. И кой знае защо, тази мисъл го натъжи. Имаше подозренията, че всяко живо същество, което причинява ненужна болка на друго същество, разрушава собственото си съзнание. А без съзнание, което да отразява живота, вероятно и животът би изгубил своя смисъл.

Завладян от внезапен гняв, той изръмжа:

— Кажи какво знаеш за Проект 40!

Тимиена почувства, че дъхът й замира. Те знаеха всичко! Какво са направили с Карлос, че да им признае цялата истина? Тя почувства вледеняващ ужас.

— Казвай! — кресна той.

— Аз… не зная за какво говорите.

От приборите научи онова, което му беше нужно.

— Ако не ми кажеш, скоро наистина ще го закъсаш — съобщи й той. — Бих искал да ти спестя възможните последствия. Разказвай за Проект 40.

— Но аз не зная нищо за него — изхленчи тя.

Този път приборите сочеха, че казва истината.

— Все нещо трябва да знаеш. Да чуя.

— Защо просто не ме убиете? — запита тя.

Хелстрьом сви рамене, завладян от тъга и отчаяние. Могъщите диваци отвън знаеха за Проект 40! Възможно ли бе това? Откъде са научили? Тази жена бе само една жалка пешка в голямата игра, но и тя би могла да му разкрие спасителния ключ.

— Трябва да ми кажеш всичко, което знаеш. Ако го сториш, обещавам да се отнеса добре с теб.

— Не ви вярвам — извика жената.

— Няма на кого другиго да се довериш.

— Моите хора ще ме потърсят!