Салдо преглътна. Нима бе сбъркал в нещо? Долавяше някакво хладно любопитство в последния въпрос. Да не би с действията си да бе изложил на риск безопасността на Кошера? Но Хелстрьом продължаваше да се усмихва, макар и само с ъгълчетата на устата.
— Приятно ми беше — призна Салдо, ала в гласа му се долови неувереност.
Хелстрьом усети това и кимна. Несигурността пораждаше предпазливост. В противен случай в увлечението си човек можеше да започне прекалено много да се уповава на себе си и наистина да си навлече неприятности. Хелстрьом побърза да го обясни на младежа, като говореше с тих глас, за да не ги чуват другите. След като приключи с обясненията, той нареди:
— Нека да чуя какви разпореждания даде на хората си.
Салдо помисли малко и продължи разказа си от мястото, където го беше прекъснал. В гласа му се долавяше колебание и той непрестанно преосмисляше действията си, търсейки възможни грешки или налагащи се поправки.
Хелстрьом го прекъсна за да попита:
— Кой пръв забеляза жената Отвън?
— Харви — рече Салдо, припомняйки си уверения жест, с който старецът бе посочил дървото. По челото му се стичаше струйка пот. Той я обърса ядно и без да иска отърка раната си.
— Какво ви нареди след това?
— Още преди това ни беше инструктирал, когато открием жената да я обкръжим. Изпълнихме нареждането без да чакаме потвърждение.
— И какво предприе тогава Харви?
— Нямаше възможност да предприеме каквото и да било. Женската ни освети и мигновено откри огън.
Хелстрьом сведе поглед към земята и огледа околността. Неколцина работници се бяха приближили за да чуят разговора им.
— Вие защо не изпълнявате каквото ви е наредено? — обърна се към тях Хелстрьом. — Имате точни указания от вашия нов водач. Погрижете се да ги изпълните. — Той се извърна към Салдо.
— Изморени са — рече младежът, в желанието си да защити своите хора. — Лично ще проверя как са изпълнили разпорежданията, преди да се върна.
Този човек е безценен, помисли си Хелстрьом. Умее да защитава хората си, когато се налага. А и без колебание поема лична отговорност.
— Къде точно се намираше, когато жената започна да стреля? — запита той.
— На другия фланг на групата. Когато затворихме кръга се озовах зад Стария Харви.
— Кой я свали от дървото?
— Работниците срещу нас, в неосветената от фенерчето й част. Останалите търсеха прикритие.
— И Харви не издаде повече заповеди?
— Мисля че той беше първата жертва. Чух изстрел и… — той се поколеба, — за миг останах парализиран. След това почувствах опарване от куршума и побързах да залегна. Видях, че Харви пада и се хвърлих към него. Последваха още няколко изстрела и после всичко свърши. Тя падна от дървото.
— Объркването ти е съвсем разбираемо, като се има пред вид, че си бил ранен — увери го Хелстрьом. — Забелязах, обаче, че си запазил достатъчно самообладание и не си позволил да убият пленничката. Трябва да призная, че с действията си ти оправда най-смелите ми надежди. Не забравяй никога какво се случи тук. Преследването на човек Отвън не е като ловът на диви животни. Разбра ли го сега?
Салдо осъзнаваше, че едновременно е бил похвален и укорен. Той погледна към дървото, където се бе скрила жената, сетне отново към Хелстрьом. Забеляза, че последния лекичко се усмихва и това го успокои.
Доволен от постигнатия резултат, Хелстрьом продължи:
— Успели сте да заловите жената жива и това е най-важното. Била е въоръжена и Стария Харви би трябвало да го предвиди. Трябваше да я свали долу в мига, когато я е забелязал. Била е в обсега на парализатора. Умееш ли да боравиш с оръжията на Външните, Салдо?
— Да, да, Стария Харви ми е показвал.
— Учи се да ги владееш добре. Кошерът се нуждае от подобни способности. Чакай да видим, ти си на тридесет и две, нали?
— Да.
— Все още можеш да минеш за младеж сред Външните. Не е изключено да те пратим в някое тяхно училище. Имаме опит в тези работи. Сам знаеш.
— Не съм прекарал много време Отвън — рече Салдо.
— Зная. Какъв опит имаш?
— Повече като придружител на други. Нито веднъж сам. Най-много месец. Веднъж прекарах цяла седмица в града.
— В работа или обучение?
— Обучение, бяхме неколцина.
— Искаш ли да те пратим Отвън сам?
— Не мисля, че още съм готов.
Хелстрьом кимна, доволен от откровения отговор. От Салдо щеше да излезе чудесен специалист по сигурността. Дори на този етап той притежаваше много незаменими качества. Още малко опит и ще бъде несравним в работата си. В поведението си беше прям и открит — типично за възпитаник на Кошера. Никога не би излъгал, дори себе си. Беше роден водач и това качество трябваше да се съхранява и развива. Обстоятелствата налагаха Хелстрьом лично да се погрижи за по-нататъшното му развитие.